Перкусивната част на самбата безпогрешно ни ориентира, че Рио е повече от Копакабана, Маракана и самбодром. Те са само част от „храмовете” на батукадата. Едва ли има по-обединяващ трите култури – афро-индианско-бразилската – от ритъма на батукадата. Тя е само една от отправните точки в микса, условно носещ нейното име.
Характерът й е сходен с този на “marching bands” от зората на джаза и неслучайно повечето джаз-фестивали залагат в частта си OFF на тази заразна радост, без значение дали я наричат „фанфарна” по поляните в подножието на Алпите или Пиринеите (Гренобъл, Лус) или я пускат на четири различни палуби да плава на „бразилския круиз” по Леман (Монтрьо). До такава степен начинанието е обречено на успех, че когато открихме втория Джаzz+ фестивал в София с тур на Карандила из софийските улици, възкачени на ретро-трамвая, медиите му отделиха повече място от всички останали концерти накуп.
Логичното начало на днешния плейлист е с най-известното едноименно парче на Маркос Вали от 1967 г. в негово изпълнение, с органа на Валтер Вандерлей, с групата на Сержо Мендес Бразил 66 и за финал – с гласа на Стейси Кент от концерта за 50-годишнината от началото на кариерата му.
Следват (макар и далеч не хронологически) Жобим и Бонфа и тяхната A Felicidade Batucada от Orfeu Negro. Различни батукади предлагат както по-стари формации, като тази на Антонио Морейра да Силва (1933) и на Жоао Мирейес (1963), така и съвременни, като Grupo samba pra gente и King Kooba (2012), Sergio Tannus – Luanda Cozetti (2013) и Friends From Rio (2014).
Карибският джаз и калипсото са от по-близките до батукадата естетики, а Анди Нарел доста добре ги изразява с групите си Рилейтър и Сакешо, с които предлагаме едноименното парче в компанията на мартиниканския джаз-пианист Марио Канонж.
Не можем да не обърнем внимание и на поредните северни заигравки с бразилската ритмика – още с излизането ви запознахме с проекта на Магнус Линдгрен „Батукада джаз“, от който включваме свръхизвестното „Алигатор“. Изненадващо е и превръщането на родения в Швеция „Фернандо“ в батукада с Пинк Мартини в колаборацията им с Фон Трап от 2014.
„Монтефиори коктейл“ са до болка (но не и втръсване) известни на падащите си по италиански lounge, а парчето им от компилацията Батукада ч.1 от 1997 Another B бе нещо като джингъл на Яската Петров. И в същия стил, финалът е с любимите Тийвъри Корпорейшън, наречени неслучайно от Дуенде „по-добрата корпорация“ и микс от 2005 г. с гласа на Бебел Жилберто (Cada Beijo) и следващата 2006-а с този на първата съпруга на баща ѝ, Жоао – Астрид (Who Needs Forever), през 2012-а (Air batucada), до откъси от Saudade, албумът им за Мундиала през 2014-а.
Какъв по-логичен преход към следващия ни плейлист, посветен на друг, по-електро прочит на бразилската музика, белязал новото хилядолетие с условното си наименование „бразилектро“. В него ще слушаме Бебел с нейната „Батукада“, при това в компанията на легендата в бразилския джаз – автор, певец, китарист и перкусионист – Винисиус Кантуария.
