Първата среща на световноизвестия еколог Дейвид Атънбъро с пластмасата била преди повече от 80 години. „Спомням си, че училищният директор, който беше и мой учител по естествени науки, каза: „Момчета, навлязохме в нова ера! Навлязохме, ще кажа с гордост, в ерата на пластмасата. Използвахме цялата си научна изобретателност, за да сме сигурни, че този продукт е практически неразрушим. Пластмасата не се разлага, разбирате ли? Това е чудесно!”
Атънбъро повдига и отпуска многозначително ръце и казва: „Сега всяка година изхвърляме в морето хиляди тонове от нея и последиците от това са катастрофални.”
Пластмасовите отпадъци в океана скоро ще надминат количеството на рибата. През последните няколко години те са признати за един от най-належащите проблеми, пред които сме изправени. Рибите погрешно ги вземат за храна и ги поглъщат, вследствие на което умират или от задушаване, или от глад. Дългосрочните ефекти от това все още не са напълно ясни, но знаем, че дори в питейната вода по целия свят има пластмасови микрочастици.
Пластмасите са най-новото от дългата поредица безпокойства за 91-годишният естественик. Те са основна тема на последната му работа за телевизия Би Би Си – сериалът „Синята планета 2”. В поредицата се обръща внимание не само на чудния живот в океана, но и на заплахите за него, сред които пластмасата е една от най-големите.
Според Атънбъро обаче винаги трябва да има оптимистично послание, надхвърлящо песимистичните очаквания. „Без съмнение светът няма да бъде толкова разнообразен и богат, колкото е бил преди сто години”, признава с тъга природозащитникът, станал свидетел през живота си на изчезването на десетки биологични видове.
„Решаването на екологичните проблеми е в нашата власт. Това са проблеми, които сме създали сами и само ние можем и трябва да разрешим”. По думите на Атънбъро изход от проблема с пластмасата може да бъде намерен в рамките на едно десетилетие, дори по-малко. Един от начините за постигането на това е като се насърчи производството и използването на разградима пластмаса.
Освен това трябва технологично да се реши събирането и филтрирането на пластмасата от морето, както и да се погълне или разруши тази, която е вече там. „И спрете да изхвърляте пластмаса в морето!”, призовава екологът.
Световният океан е под най-голямата заплаха в историята на своето съществуване. „Моретата са жизненоважна част от глобалната екосистема, затова от тяхното състояние зависи бъдещето на целия живот на Земята. Всичко е в ръцете на хората”, категоричен е режисьорът на сериала.
„Дълги години мислехме, че океаните са огромни, а обитателите им неизброимо много, така че каквото и да правим, няма да има ефект върху тях. Но сега знаем, че това мислене е погрешно”, казва Атънбъро. „Сега е ясно, че нашите действия оказват значително влияние върху световния океан. Той е в опасност както никога досега. Много хора вярват, че състоянието на океаните е достигнало своята критична точка.”
Очевидно загрижено заради опасността от евентуално политизиране на поредицата, ръководството на Би Би Си извърши проверка на фактите. „Не можем да пренебрегнем вредите, причинени на океаните. Не би било честно, ако спестим информацията за това. Нашата цел не е просто да отчетем дейност. Ние показваме каквото виждаме, а то е твърде шокиращо. На голяма част от снимките се виждат малките на албатроси, убити от найлонови торбички, които те по погрешка вземат за храна. Това е доста депресираща гледка.“
„През 2016 г. екип на Би Би Си засне Големия бариерен риф, за да ни направи свидетели на най-сериозното му избелване – явление, при което коралите губят цвета си в резултат на климатичното затопляне”, споделя продуцентът на сериала Марк Браунлоу.
Друг проблем за морските организми е въглеродният диоксид от изгарянето на изкопаеми горива, който се разтваря в морската вода и я прави по-кисела. Според професор Крис Лангдън от университета в Маями този проблем без съмнение е създаден от човека. „Черупките на мекотелите и рифовете се разтварят в киселата вода. Рифовете може да изчезнат до края на века”, счита той.
Шумът от корабоплаването, туризмът и добивът на изкопаеми горива са също вредни за морските обитатели. Стив Симпсън от Университета в Ексетър, който изследва кораловите рифове в Югоизточна Азия, казва: „Под водата съществува език, който ние почти не разбираме. Животните използват звуци, за да привлекат партньорите си или за да плашат враговете си. Звуците, които хората произвеждат, ги объркват.”
Екипът на „Синята планета 2” откри пластмасови отпадъци навсякъде, където снима, дори и в най-отдалечените места като остров Южна Джорджия, важно място за размножаване на албатросите. Луси Куин от Британския антарктически институт казва, че много пилета били убити от пластмаса, дадена им от техните родители вместо храна. Стомахът на едно албатросче бил пробит от пластмасова клечка за зъби.
В документалната поредица се обръща внимание и на свръхриболова, разпространен по целия свят. „Всяка вечер се хвърлят риболовни влакна с поставена стръв. Общата им дължина е съизмерима с хиляди километри, което е достатъчно, за да се омотае два пъти около земята ”, казва Атънбъро.
Не липсват и някои природозащитни успехи, като например възстановяването на популацията на китове край бреговете на Шри Ланка и забраната за улов на херинга в Норвежко море.
През лятото на 2017 г. Атънбъро посещава остров Тринидад, където природозащитникът Лен Питърс полага големи усилия, за да увеличи възможностите за съществуване на гигантските кожести костенурки. Те идват на острова, за да снесат яйца, но броят им спадна катастрофално през последните десетилетия.
„Израснал съм в къща, където консумирането на месо от костенурки беше нещо обичайно”, казва Питърс. Сега обаче той активно работи за прекратяване на улова им и за насърчаване на туризма, което значително е увеличило броя им – от 30-40 до повече от 500.
