Може би заради Дарвиш – името на един от участниците в проекта „The Flying Carpet” (летящото килимче) на немците от Куадро нуево и египтяните от Кайро Степс – същият бе обявен от световни медии за суфи-джаз. Оксиморонът е само привиден – с т.н. „дяволска музика“ отдавна пътуваме в „божественото“.
Досега немците бяха част от плейлиста ни с парчета с италианско, гръцко и най-вече аржентинско вдъхновение. Не се забравя лесно интрото на диджериду на „Miserlou“ или вибрандонеона (известен и като мелодика) в интерпретацията им на Обливион на Пиацола от албума им „End Of The Rainbow“. В случая те пренасят и сакс, и арфа в подножието на пирамидите, където ги чакат дудук, ней, канун, уд. Подобна картина отдавна не ни учудва – лютнята на Ануар Браем ни е любима с акордеона на Жан-Луи Матиние, мароканската фантазия на Ал ди Меола отвсякъде погледната, е възхитителна.
Куадро нуево имат добрата тенденция да се отдалечават от стандартите, които бележат първата част от кариерата им за сметка на по-задълбочена работа, както с по-големи, така и с по-характерни формации. След записите с оркестрите на немското радио NDR и Мюнхенските симфоници, взаимното проникновение с египетските музиканти е доста по-убедително от предишни техни „големи пътешествия“ из Балканите и не само. Деликатността на детайла досега не присъстваше в бляскавите им аранжименти, особено при коледните им албуми. Въздушната лекота на арфата също е оставила назад във времето декоративната си функция. Финалния реприз на Сати е като есенция на един албум с много пластове, разкриващи се последователно пред сетивата ни. Ако понякога имаме дежа вю, може би поне насън сме политали с вълшебно килимче
.
