Буге Веселтофт със сигурност обича ангели. Новите концепции за джаза, с които норвежкият композитор и пианист привлече вниманието ни в края на миналото столетие като че ли са се изпарили заедно с електро-джаза, на който Буге бе гуру. Акустично, соло, на „Стейнуей“ в най-голямата дървена църква насред природата, Буге записва албум, инспириран от Бах до Бийтълс. Не че ще ги познаете от първите тонове при разсеяно или фоново слушане. Албумът започва с негов аранжимент на традиционна норвежка мелодия, преди да ни разходи и из творби на Пол Саймън, Джими Хендрикс, Кет Стивънс, Боб Дилън, Бруно Марс и Ролинг Стоунс, „обрамчени“ от един хорал и Let It Be.
Тишина и белота – това са част от аргументите на Буге. Нямаме съмнения нито в присъствието му, нито в свободите, които изповядва, свирейки без предварителен аранжимент. Нищо чудно в двайсетгодишната пауза в съвместната им работа със Зиги Лох и лейбъла АСТ. Всеки доказваше себе си чрез музиката, която правеше и най-вече разпространяваше. Лейбълът на Буге, „Джазланд“ даде път на много скандинавски джазмени с интереси не само в кросоувъра и електрото. Вокалните експерименти на Сидсел Андресен и работата с Ейвин Аарсет и Нилс-Петер Мьолвер остават като възможно най-интересното „Джазланд“-свидетелство за прехода между двете хилядолетия и хиатуса между американския и европейския джаз, за който по-подходящо би било определението „съвременна импровизационна музика“.
Дитер Илг със сигурност също обича ангели. Или поне ангелската музика на Бах, която интерпретира още по-свободно от предишните си опуси върху Бет(х)овен, Вагнер, Верди, Бийтълс и Джино Паули. Различният му инструментариум спрямо колегата по лейбъл и подход Буге дава сходен мечтателно-медитативен резултат. В компанията на старите си сайдмени Райнер Бьом и Патрис Ерал, Илг ни води из нови небеса с кристални класически мелодични структури. Повеите на свободния дух на джаза с присъщите му ритми и хармонии са колкото свежи, толкова и сгряващи изсушените от виртуално общуване души.
Подбраният репертоар не залага на най-популярни пиеси на Бах (с изключение на Арията), а трите Голдберг вариации са част от заигравката в заглавието В-А-С-Н. Цифровите съответствия на името му (2+1+3+8) са неколкократно експлоатирани от самия Бах – освен 14-те канона в Голдберг вариациите имаме и 14 контрапункта в Изкуството на фугата. Самият Илг по семейна традиция свири Бах от малък. Буквените означения Голдберг В, А, Н на иначе известните като вариации от 1 до 30 са част от „тайните“ му послания в албума, който също предлагаме в този съпоставителен плейлист за ценители. Които няма как да не споделяме репликата на Джошуа Редман: “Не можеш да свириш джаз, ако не свириш Бах“.
