Въпреки различния си произход и сходната си съвременна съдба като любими джаз-теми, моретата са си определено шансонен/канцонетен/кантауторен приоритет. До такава степен, че ако кажеш на англоговорящ, че Beyond the Sea всъщност е на французина Шарл Трене, учудването му няма да е по-малко от светотатството да посегнеш към My Way на Синатра с претенцията за авторство на Клод Франсоа (Comme d’habitude е оригиналът).
Затова плейлистът ни предлага няколко уникални аранжимента – от китарата на Бирели Лагрен до кората на едноименното трио. Италианският принос е не по-малък – Лука Акино акомпанира на Лучо Дала, а Фабрицио Босо – на Барбара Казини. Дори и английската версия е изпята като самба от бразилката Жулиана Акино. Анри Салвадор обаче сам си превръща началната Jazz Mediterranée от неочакваното му завръщане с Chambre avec vue в Jazz Silver Moonlight, а за разкош френската му дикция представяме в ремикса на Кууп. Докато предвестникът й, Syracuse е в реге-зук версията на мартиниканците Малавоа.
Подобни прехвърляния през моретата наблюдаваме и при аржентинската класика за Алфонсина, решила да влезе завинаги в морето (клипът по-горе е с оригинала на Мерседес Соса). Представяме си я и с арфата на Едмар Кастаньеда, с баса на Хавиер Колина (гост на тазгодишния Оле!фестивал) като гост на триото на Морийн Чой, но и с фадото на Дулсе Понтеш. Най-изненадваща си остава обаче маримба-импровизацията върху нея на Ерол Ракипов, записана наскоро в Първо студио на БНР като част от проекта му с Теодосий Спасов и Любомир Господинов (сакс), Трио Гатанка. Тяхна е превърнатата в Mar y Mar Oh! странджанска „Мари Маро“, подарена за петата годишнина на Бинар.
Амалфитанският бряг и неаполитанският залез като цяло няма да дадат нищо по-различно от Guarda che luna, guarda che mare – нищо, че тромпетът в първата версия е на сарда Паоло Фрезу, а във втората на тосканката от Музика нуда Петра Магони. А за многозначието на морето като съставка на всякакъв позволен и не дотам упоителен коктейл оставаме верни на Петра, но в компанията на кубинеца Омар Соса. Защото морето влиза и като съставка в името му, но и в глагола обичам (A-mar-o-mar). Втората интерпретация на същата песен е на бразилката Алин де Лима и там тя е с оригиналното си заглавие Um Mar De Mar и френски куплет.
И като финален щрих, две любими португалки с почитта им към класиката на Амалия Родригеш, Cançao Do Mar (Solidao) – Мисия (2015) и отново Дулсе Понтеш (2012).
