Данило Перес ни представи круизна мечта за кристални морета, аранжирана от Клаус Огерман. Оттогава минаха почти десет години, половината от тях и със стрийм Дуенде. През това време най-вече средиземноморски джазмени търсеха и лесно намираха съмишленици от север, запад и изток за своите Lineas del Sur, Mare Nostrum и подобни многосерийни проекти с по-скоро глобално значение и звучене. Издателите им бяха предимно независими европейски лейбъли, на които държим, а в композициите си даваха среща инструменти от цял свят. Защото морето в тяхното, а и в нашето съзнание не е да ни разделя, а да прави възможни срещите ни и опознаването ни.
Само в последите дни един солов и един дуетен албум също ни завеждат към морета с особени звучности. В началното Алгарве (познато и от снимката на официалния фейсбук профил на Дуенде) двама по-скоро софт-джазмени изглежда на стари години се поддават на изкушението да не бъдат това, което се очаква от тях. Фламенко-звучността в това уж португалско морско парче е една приятна изненада. Както и гласът на Мисиа в португалските кантики на арфистката и аранжорка Кристина Плухар заедно с класическите музиканти от Арпеджиата.
Центърът на вниманието ни с право заемат анонсираните по-рано композиции на Рено Гарсия-Фонс с Давид Пеня Дорантес, многоликото медитеранско излъчване на сардинеца Паоло Фрезу – обърнете внимание на сайдмените му – от съседите, корсиканците A Filetta (Mistico Mediterraneo, 2011) през Ришар Галиано и Ян Лундгрен в първия от поредицата Маре нострум до Омар Соса и квартет Алборада в Ерос (2016)!
Няма как, говорейки за слънцето на Средиземноморието, да не предложим двете версии на Mediterranean Sundance на Ал ди Меола и Пако де Лусия било в компанията на Висенте Амиго, било в легендарната „Нощ в Сан Франсиско“ с Джон Маклафлин.
Щефан Микус, гостувал ни в Джаzz+ фестивал, завършва серията с авторска музика от току-що публикувания от лейбъла на „най-хубавия звук след тишината“ албум Inland Sea. Това е и „живата връзка“ с предния плейлист, където говоря за едно от тези вътрешни морета – Mar Menor до Картахена. Инструментариумът на Микус е събиран при околосветските му обиколки. Невъзможните до този момент съчетания на етнически символи като японското шакухачи, афгано-таджикския баланзиком и най-вече шведската никел-арфа, в съчетание с гласа му разкриват неподозираните цветове на моретата в съвременните импровизирани музики, наричани за по-кратко джаз+.
