Бинар представя разговор с трима чуждестранни поети – Паула Босалонго, Хавиер Босалонго (Испания) и Нилтон Сантяго (Перу), които бяха сред гостите на 12-тия международен литературен фестивал „София Поетики“.
Тримата творци разказват за това какво е да се пише поезия на един от най-големите световни езици, за фигурата на поета и функциите, които изпълнява тя в съвременното общество, както и за това къде откриват вдъхновение. Преводът на интервюто е на Славена Илиева.
Хавиер Босалонго е поет, писател и есеист, носител на множество литературни награди. Първата му стихосбирка „Течна носталгия“ (исп. – Líquida nostalgia) излиза през 2001 г. От 2004 г . Хавиер е творчески съветник на големия международен поетически фестивал в Гранада, Испания. Негови стихотворения са превеждани на английски, български, румънски, италиански, гръцки, китайски и др. Автор е и на сборници с кратки разкази.
Паула Босaлонго е едно от най-изявените млади имена в испанската поезия. Родена е през 1991 г. в Гранада и е дъщеря на Хавиер, от когото наследява таланта и любовта към поезията. Първата ѝ стихосбирка „Декември и се целунахме“ (исп. – Diciembre y nos besamos) печели престижната испанска награда „Хиперион“ за автори до 30-годишна възраст.
Нилтон Сантяго е перуански поет, роден през 1979 г. в Лима, който от години живее и работи в Барселона. За първата си книга с поезия „Книгата на огледалата“ (исп. – El libro de los espejos) получава втора награда в Premio Cope de Poesía 2003. Поезията на Нилтон Сантяго е превеждана на английски, италиански и португалски език. „24 часа в живота на едно водно конче“ (2017, изд. „Скалино“) е първата му преведена на български книга. Тя включва творби, избрани от автора от последните три негови поетически сбирки.
