Александър Петросян е руски фотограф от Санкт Петербург, носител на множестве международни награди за фотография. Необичайното при Александър е, че той посвещава десетилетия на родния си град, а това, което най-много го интересува, е неговата атмосфера – комичните моменти, с които се сблъскваме всеки ден, и нелепите противоречения, които са част от живота във всеки голям град.
Фотографът е далеч от мисълта, че работата му ще промени света, но все пак се надява, че чрез нея съгражданите му ще могат малко по-добре да разберат средата, в която живеят.
В непрестанен източник на вдъхновение за Александър се превръщат улиците на Петербург, където той прекарва целия си живот. Историческият център на града се състои от няколко десетки квадратни километра и фотографът ги познава като дланта на ръка си.
Всички снимки, които прави, докато пътува, той оставя за себе си, защото смята, че окото на туриста може единствено да се плъзга по повърхността. Санкт Петербург обаче е неговият свят и той го познава в дълбочина.
Това е град, изтъкан от история – от времето на руската империя, през почти пътното му унищожаване през Втората световна война и провинциализацията му в последвалия комунистически режим, до странния му ренесанс в олигархичната среда на путинова Русия.
Градът през повечето време от годината е мрачно и студено място, затова жителите му се придвижват по улиците максимално бързо и целеустремено. Според Александър това забързано ежедневие прави така, че интересните и абсурдни моменти да изпъкват още повече.
„Всеки вижда живота през собствен ъгъл, но аз се интересувам повече от парадоксите и неочакваните ситуации. Всяка случка е неописуема, понякога моментът за снимката просто идва“ – споделя фотографът пред сп. „Хък“.
Александър получава първия си фотоапарат на 12 години. От 2000 година работи професионално като фоторепортер, въпреки че му се е налагало да спира с това си занимание и да си търси друга работа заради тежките икономически условия в Русия.
В момента работи към вестник „Комерсант“, но негови снимки са излиза и в други престижни издания като „Нешънъл Джиографик“ и „Нюзуик“.
Снимките, които прави, напомнят на кратки разкази, всеки детайл в тях означава нещо, но и контрастира с друг и по този начин обогатява значението на фотографията.
“Възприемането на едно изображение зависи от много фактори – разказва той. – Но ако снимката е направена с определена енергия, зрителят няма как да не я усети, независимо къде по света се намира и каква е неговата култура. Вярно и е това, че всеки фотограф може да е безпристрастен, неутрален и да не влага личното си мнение в работата си, но една безразлична снимка никога няма да докосне зрителя.“
Фотографът описва себе си като един своеобразен рибар, който търпеливо наблюдава случващото се и знае, че ще има дни с богат улов, но и такива, в които няма да се случи нищо. За него фотоапаратът е просто инструмент, а най-важни остават наблюдението, анализирането на ситуацията и непрекъснатата практика.
„Най-трудно е да не се повтаряш, да се отдръпваш от собствения почерк, стил и навици. Трябва непрестанно да актуализираш мисленото си и непрестанно да търсиш промяната.“
Като свои учители и първи вдъхновителите във фотографията Петросян определя Анри Картие-Бресон и великите руски фотографи Борис Смелов и Сергей Максимишин, а през последните няколко години самият той се превръща в един най-прочутите улични фотографи в Санкт Петербург.
Въпреки това, Петросян предпочита да остава зад камерата, а не пред нея и в типичния си лаконичен стил заявява: „Не виждам смисъл да се чувствам горд от нещо, човек винаги може да опита да подобри дори и най-големите си постижения. Или казано с други думи – просто съм щастлив, че все още не съм изгубил интерес.“
Още фотографии на Александър Петросян можете да намерите в личния му блог, както и в профила му в Инстаграм.
