Depeche Mode, група, с която е израснало цяло поколение от края на 80-те, след четиригодишно мълчание се завърна днес с нов сингъл. „Where’s the Revolution“ е парче, което ни кара да се замислим за това как реагираме на предизвикателствата на съвременния свят.
Лично аз все още не съм изгубил вяра, че видът Homo Revoluticus съществува. Има хора и цели народи, които са способни да правят революции и тези революции да носят промяна към добро. Спокойно, ние не сме такъв народ, доказали сме се, че не ни бива в това.
Нашите съседи – румънците, вече десетилетия наред показват точно обратното. Революцията е възможна! Милиони румънци през последната седмица излязоха на улицата и призоваха правителството да оттегли постановлението, декриминализиращо някои корупционни престъпления. Гледаме протестиращите румънци и цъкаме с език: „Много народ, бе!“. Ами да, много са и са сплотени.
Още след разстрела на румънския диктатор Чаушеску и съпругата му Елена през декември 1989 г. нашите комшии дадоха заявка, че преходът при тях няма да прилича на българския. Няма да е крачка напред, две назад. През годините румънците ясно показаха, че са готови да изкоренят корупцията в страната. Само през 2015 г. 1250 души са били пратени на съд за корупция в Румъния. Сред обвинените има 21 депутати, петима министри и един бивш премиер. И забележете – от всички повдигнати обвинения 92% са приключили с присъда.
В България, ако изобщо се стигне до това, най-вероятно 8% имат присъди а 92% си развяват байряка на свобода. Разликите в резултатите от всичко това при двете държави е очевадна. Няма да се впускам в статистически анализ, нито ще изреждам една камара показатели и данни, за да доказвам, че икономиката на Румъния и качеството на живот са на по-високо равнище от това в България. Достатъчно е да направите един рейд из нашата съседка, от това по-голямо доказателство едва ли има. Да, Румъния е голяма по площ, има и по-бедни региони, но глобално погледнато тази страна върви упорито и последователно по пътя на своето демократизиране. Нещо, което на нас през 27-годишния преход все още не успява да ни се случи.
Имам чувството, че у нас днес единственото място, на което се събират повече хора, е претъпканият градски транспорт рано сутрин. Мащабните протести през Виденовата зима, на които скоро чествахме 20-годишнина, са непостижим мираж. Вече няма повод, заради който да се съберат повече от 1000 души. Последните протести за провалената съдебна система, както и еко акциите, свързани със застрояването на Черноморието и сечта в Пирин, показаха, че на 90% от хората в страната просто не им пука какво се случва в нея. Не може в град като София, в който живеят 1,5 млн. души, да излизат една шепа хора на протест. За тоталното безмълвие на хората, живеещи в провинциалните градове, изобщо няма да говорим.
Населението предпочита в 8 вечерта да седне пред телевизора и да роптае колко зле е всичко в нашата мила родина. Ако пък дадат репортаж от протест, нашего брата просто измърморва: „Виж ги тия, бе, събрали се там за нещо си и вдигат врява“.
Е, с такъв манталитет, уважаеми дами и господа, революцията в България се отлага за неопределено време. За нас революция ще бъде, ако изобщо някога в страната успеем да формираме гражданско общество. Едва след това ще искаме това общество да реагира и да излиза по протести. Дотогава революциите ще се случват някъде другаде, но не и в нашата държава, а ние както Depeche Mode ще се питаме – къде е революцията?
