Да бъдеш музикант и да снимаш добре – защо не? Емилиян Евдокимов е от тази порода хора, при които разностранните дарби си помагат, а не си пречат. Започнал от дете да свири на акорден, по-късно завършил музикалната академия в Пловдив. Днес Емо преподава на ученици със специални образователни потребности. При всеки удобен случай 38-годишният видинчанин нарамва фототехниката и хуква по планините в търсене на кадри, от които на нас зрителите ни спира дъха. В снимките си Емо представя онази красива и приказна зима, която помним от детството си. Наричам я зима за гледане, защото е антипод на калната и сива градска зима.
Ето какво споделя Емо за своята страст – пейзажната фотография:
„Може би досегът ми с изкуството и в частност музиката е развил в мен потребност да търся и се докосвам до красотата, а тя неизменно присъства в хармонията и магията на природните гледки. Обожавам планината като място за релаксация, зареждане, наслада за очите и душата, необходимо усилие, което те кара да се чувстваш истински жив и можеш да се свържеш със себе си, да притихнеш и да се хармонизираш.
Снимам предимно пейзажи, най-вече с планински мотиви и то по изгрев и залез, когато светлината е по-мека, сенките – по-дълбоки, контрастът и наситеността на цветовете се засилват, има повече драматизъм в сцената. Невероятно е усещането да си на някой връх, да наблюдаваш и съпреживяваш тези вълшебни моменти, които природата рисува, а също така и да можеш да ги претвориш в картини с фотоапарата. Зимната планина за мен е невероятно въздействаща, примамлива, вдъхновяваща със своята белоснежна чистота и сурова красота“.
Споделяме тази красота с всички вас напук на градската сивота отвън.
