Той не живее в България повече от 14 години. Променя местожителството си няколко пъти в САЩ като един Дийн Мориарти в търсене вероятно на удовлетворение, посока (иронията на съдбата – да търсиш посока в самия път) и, както се оказва, ново поприще. Той е фотограф със свой почерк, визия и се занимава предимно с бъдещи прекрасни спомени в бъдеще време – снима сватбени тържества. Той е Момчил Радославов.
Фотографията е фино изкуство, но сватбената фотография е дори сегментарно. Защо реши да се занимаваш с нея, след като не си прекарал например 10 години в правене на албуми за бракосъчетали се двойки?
Защото обичам да се забавлявам и какво по-добро място за това от една сватба. Да, наистина е малко занаятчийско и пошло в очите на арт фотографите, особено в България, но е трудоемко, изисква бързи реакции и съобразителност да уловиш момента. Казват, че добрият сватбен фотограф е като вампир – не хвърля сянка и не се вижда в огледало.
А преди да се превърнеш в един модерен Дракула, занимавал ли си се с друг тип фотография?
Да, започнах да снимам като хоби и ми беше много интересно да правя пейзажни снимки отначало. Това обаче изисква ранно ставане и много чакане на “правилната” светлина, пък аз не съм търпелив човек и бързо ми омръзна. Също снимах модели известно време, но нещо липсваше. След първата ми заснета сватба всичко си дойде на мястото.
Добре, защо точно сватбена фотография? По принцип колегите ти се взимат на сериозно. Искат да демонстрират превъзходство и познание във всякакви сфери (ама не като тези на Камю). Ти къде и защо се откриваш?
Това с превъзходството се среща само по едни географски ширини, в които се намира и България, за съжаление. Аз се откривам в радостта от сватбения ден, смеха и сълзите на младоженците, уловените погледи и емоции. Чувствам се част от семейството за ден и за мен е повече от достатъчно. Срещам нови приятели и интересни хора с всяка нова сватба.
Запечатването на образ е своеобразна битка с екстремния екзистенц. Това ли правиш – сватбената фотография копае ли в полето на интимния универсум – една имагинерна емоционална реалия, която ти разпъваш на по няколко сантиметра? Или инча, извинявай, все не я мисля тази транслация на мерните единици.
Да, доста интимно изкуство е, ако може да се нарече така. Хора те допускат в живота си в един много интимен и радостен момент от него, правят те част от семейството за деня и ти им се отблагодаряваш със страхотни кадри, които могат да се предават поколения напред. Определено копае в “интимния универсум” и понякога емоцията надделява. Имах момент, когато баща на булка изпя страхотна песен на дъщеря си и новия й съпруг. Песента разплака всички гости, включително и мен.
Започна в USA, но после се премести в UK. Има ли опошляване, има ли кристализиране, къде виждаш разликата?
Опошляване няма, но разлика има определено. Американците са доста по-отпуснати и неглиже спрямо англичаните що се отнася до сватбения ден. Рокли, костюми и облекло са доста по-небрежни спрямо Англия. Тук властват мъжките костюми в три части, както и сватбените шапки, тъй популярни на Албиона. Другото важно нещо е времето – в САЩ, поне в южните щати, където живях, има доста сватби на открито, което в Англия е много рядко явление. Просто тук на времето не можеш да разчиташ.
Сравняваш ли се със световни образци или просто се забавляваш? И какво планираш?
По скоро черпя вдъхновение и се забавлявам доста. Има много световни, както и български фотографи, които работят страхотно. Много харесвам работата на Jose Villa и Susan Stripling. Планирам да продължавам в същия дух.
Повече за Момчил Радославов и работата му можете да откриете тук.
