Макар да има десетгодишна кариера като акомпаниращ музикант и преподавател в консерватория, Алфонсо Арока не е сред медийните звезди на фламенко-сцената.
„Като че ли някаква абсурдна липса на доверие в способностите ми бе причина да си мисля, че нямам какво толкова да кажа“ – не се свени да сподели композиторът Арока в представянето на албума си “Orilla del Mundo” („Брегът на света“). Самият проект е от 2014-а, през 2015-а е представен в Мексико и чак в края на 2016-а му се обръща внимание от Тео Санчес, водещ на седмичното предаване за фламенко в испанското обществено радио. Така с две негови парчета Тео запали любопитството ми, открих сайта му, където музиката е за свободно слушане и реших, че няма по-подходящо начало на новата година от представянето на един нов фламенко-джаз пианист и композитор.
В София сме имали удоволствието да ви представим на живо един от най-добрите фламенко-джаз пианисти: Давид Пеня Дорантес (Free Flamenco trio с Рено Гарсия-Фонс и Теодосий Спасов), работил преди това заедно с оркестрите на БНР. Джаз+ има сред своите приятели и първия, осмелил се да вкара фламенко-ритмите в пианистичния идиом – Чано Домингес (проектите Jazzpana с Майкъл Брейкър и друг наш приятел, Херардо Нуньес, както и дуото му с „кръстника“ ни Хорхе Пардо „10 de Paco”, транскрипция за пиано и флейта на музиката на Пако де Лусия). Но Алфонсо Арока няма почти нищо общо с тях в подхода си към музиката на Андалусия, където израства и завършва висшето си музикално образование.
Първоначално работи в Барселона, където всъщност се отваря към джаза, а работата му с различни звезди в различни стилове само разширява кръгозора и изразните му средства. Дулсе Понтиш, Мартирио, Силвия Перес са само част от имената, в чиито проекти се е включвал Алфонсо Арока. Когато си дава сметка, че е събрал достатъчно идеи и настроения, решава да представи тези брегове, където се събират различните култури, но и откъдето поемат по неведомите пътища към публиките си. Участвал във фестивали от Мозамбик, през Мароко и Сирия до Мексико и Аржентина, Алфонсо Арока събира около себе си предимно млади и по-малко известни имена и безискусно поднася теми, вдъхновени от традициите, но през визията на 21 век.
Изпетите текстове не са повече от лютнята, географските референции – всъщност, свързани с музикалните фестивали, където е печелил награди – са събрани в едно парче (От Картахена до Унион), за разлика от символите (трите последователни – всъщност слети в две – композиции: семе-цвят-плод). Добавяме към това и „Faro al Viejo Mundo“ и няма как да не отбележим началната булерия „Кураж“. Ами – кураж и за бъдещето, нека наградите ти се множат, Алфонсо!
