С италианския композитор и тромпетист Паоло Фрезу това далеч не е първата ни среща. Но е по-особена, защото вечерта на концерта му с немския пианист Ури Кейн съвпадна с президентските избори в САЩ и разочарованието от резултата им неминуемо промени насоката на разговора ни на следващата сутрин. Затова и кураторският ми плейлист се е съобразил с духа на изповедта на Тромпетиста срещу тръмпистите – тук е синтезът, пълният вариант на италиански е във видеофайла накрая:
„Победата на Тръмп върна света поне 30-40 години назад. Идеалите бяха измамени, разделенията – закрепени със стена, уважението – несъществуващо. Няма как това да не се отрази върху изкуството, върху музиката – тя е езикът, на който разказваме в сегашно време. Изборът на Тръмп показва хора, които искат да отидат на място, където няма отвореност, диалог, взаимен респект.
Не съм разочарован, просто продължавам с това, което винаги е било в обратната посока. Вчера завърших текста за 30-та годишнина на фестивала ми в Сардиния. В 70 страници разказвам за времето от 80-те насам, когато всяка година имаше своята тема, а сега сме здраво стъпили на земята, с нейните проблеми в околната среда, новите енергии. В момента музиката ни помага на хората, преживели земетресенията в Италия със серия благотворителни концерти в Рим и не само. Събраните средства ще са за построяването на театър в най-засегнатия град, Аматриче.
Именно музиката е езикът, показващ ни как красотата има своето място в света, защото без нея човечеството ще подивее – нещо, което се е случвало многократно в миналото. Музиката е призвана да пробие тази изолация, която идва в случая от Съединените щати – мястото, което най-малко сме очаквали. Защото зад Тръмп са неговите избиратели и техните идеи за бъдещето.
Със сигурност тези хора не слушат джаз, иначе щеше да е различно (смее се). В интерес на истината, за мен най-ценното е след концерт някой доволен зрител да дойде и да ми каже: „Извинете, но аз не открих джаз в концерта, който иначе много ми хареса.“ Това е голям комплимент за мен. Разбирам, че само емоциите са водили подобни зрители, които без бариерите на предразсъдъците са успяли да усетят същността на джаза. Самата дума джаз много ограничава разбирането ни на тази над стогодишна музика. Няма един единствен джаз, това е невероятна вселена. Също както и класиката. Кое е класика – Монтеверди, Бах, Шостакович, Барток?
Всъщност джазът далеч не е само това, за което си мислим, може да е композиторката от времето на Монтеверди Барбара Строци, чиято музика също свирих на концерта. Джазът не е само интелектуална музика или фрий от 70-те. Това е музиката на границата на другите толкова различни музикални светове. Това е единствената съвременна музика, която може да пресъздаде цялата съвременност, историята, различията, включително и успеха на Тръмп. Дори в Италия джазът е единствената музика, която може да събере всичките различия в музиките на страната.“
Как се чувстваш във времето на новите технологии и социалните медии?
Всичко зависи от начина, по който се използват. Аз самият съм електронен човек и използвам компютри и като пиша, и като изпълнявам музика. Той е само още един инструмент, не е по-различен от музикалните инструменти, които включвам в творбите си. Не е важно какво се използва, а как се използва. И електрониката, и информатиката са изключителни, но същевременно и опасни инструменти. Социалните медии са полезни, доколкото приобщават хората, но има и обратна страна, на която хората обръщат съзнателно или не гръб. Затворени пред екрана си, те се чувстват свободни да казват каквото и да е, да съдят без аргументи, липсва все повече конструктивната критика. Хората се затварят в себе си, стават все по-самотни и това е начинът им да се самодоказват.
Моля го за финал да поздрави приятелите на Дуенде:
„Не си спомням точно какво бе дуенде на испански, знам че е нещо повече от вдъхновение.
Поздравявам публиката на Дуенде – аз съм Паоло Фрезу и заедно с кубинския музикант Омар Соса желаем много дуенде на всички“
