Защо ли го наричат тогава „трубадур на тъгата“? Всъщност, прозвищата му варират от „Кръстникът на меланхолията“ (като по-млад наподобява дон Корлеоне), през нелюбезни откровения, като това на бившето му гадже Джони Мичъл – „будоарен поет“, до признанието (макар и в мейл) от Боб Дилън „Кафка на блуз-музиката“.
Наскоро влезе отново в коментарите на ценители – и по-малко на хулители – било в ненужно сравнение с нобелиста Дилън (Коен винаги е бил по-ясния, да не кажем по-литургичния от двамата – самият Дилън го признава по повод възхищението си от „Алилуя“), било в компанията на Салман Рушди, Чък Бери, Кийт Ричардс, Пол Саймън, Елвис Костело и др. като първи носител на наградата на ПЕН-клуба на Нова Англия за литературен текст на песен заедно с Бери („Шекспир на рокендрола“ – dixit Дилън). На събитието Рушди казва простичко за „Птица върху жица“ на Коен: „Aко можех да пиша така, щях да го направя“.
Това далеч не е първата литературна награда на Коен – преди пет години бе отличен с испанската „Принцът на Астурия“ – не без връзка с единия от кумирите му, Лорка („Малкият виенски валс“ се връща в Испания благодарение на Моренте). Дъщеря му също се казва Лорка. Колкото до музикалната страна на Коен, испанската връзка там е дори още по-голяма. По думите му при посещението в Астурия неговият първи учител по китара е бил фламенкос. „Неговите акорди са в основата на всичките ми песни и останаха в основата на цялата ми музика“ – признава Коен.
Не е случайно, че сред признатите от самия него влияния срещаме блусари като Беси Смит и Сони Бой Уилямсън и разказвачи на истории по френски като Едит Пиаф и Жак Брел. Донякъде – и по Рей Чарлз и „Хей Джуд“. Година по-възрастен от Елвис, дълго време е смятан за новак, въпреки, че Джими Хендрикс свири неговата „Сюзан“. Връщайки се към Дилън, не трябва да пропускаме и оценката му за музиката на Коен, където „контрапунктът достига небесни измерения“ и затова Дилън вижда в Коен единствения пряк продължител на Ървин Бърлин. Друг поет-композитор-певец, Сюзан Вега си спомня как преди десетилетия почитателите на музиката на Коен са били нещо като затворено тайно общество. „Ако кажеш на гадже, че харесваш Коен, те взима за депресарка“.
Едно от нещата, които изпъкват при споменаването на Ленърд Коен е отношението му към спиритуалното в двете му значения. Предпочитам да цитирам първоизточника: „Бях в състояние да изпия три бутилки Шато-Латур по 300 $ едната преди спектакъл, защото се връзваха с настроението на музиката ми. Никога не бих им посегнал в ежедневието“. Но също и: „Опитвах всичко, което действа – католицизъм, будизъм, ЛСД“. Добавяме и временните му забежки в кришнарството и сциентологията. И кръстеното на името на любимото му вино – реколта 1982-а – турне от 1993-а.
Една от музите на Коен, норвежката Мариане, с която е споделял не само дома си на гръцкия о-в Хидра, си отива на фона на „Птица върху жица“ през юли, ден след като Коен е разбрал за неизлечимата й болест и й е писал за сбогом. Да се учудваме ли, че заглавието на третото и с право най-коментирано събитие – последния му (само 14-и) албум е „You Want It Darker“. Бог, заедно със смъртта е също тема в албума на 82-годишния Коен. Първото парче започва с „Тук съм, готов съм, Господи“. В Traveling Light казва “au revoir” и „лека нощ, моя залязваща звезда“ на любимата. В Leaving the Table – „ставам от масата/вече съм извън играта“.
Вокалните партии в по-голямата си част са записани в хола на Коен, китарата с испанска звучност (на моменти, като в Traveling Light дори откриваме и бузуки-отблясъци) е на сина му Адам, откриваме също и орган, келтски цигулки и хористи от синагога.
Но не само заради улесненията в работата и ежедневието си, Коен споделя за „Ню Йоркър“, че в известна степен се чувства благословен, че по-добре не може да бъде, че единствената промяна е приближаването на последния час. Факт е, че успява за пореден път да ни зарадва с дълбоките си изповеди, които далеч не са лебедовата му песен. Която може и да не бъде дописана. Поне такава засега е съдбата на „Малка песен за колибрито“, започната пред репортера на Нюйоркър в средата на октомври:
Listen to the hummingbird
Whose wings you cannot see
Listen to the hummingbird
Don’t listen to me.
Listen to the butterfly
Whose days but number three
Listen to the butterfly
Don’t listen to me.
Listen to the mind of God
Which doesn’t need to be
Listen to the mind of God
Don’t listen to me
