Открития? За кого?
Това бе спонтанната ми реакция на имената от афиша на първия „Оле!Фестивал„: Ариадна Кастеянос, Кармен Парис, Росио Маркес. И трите от години са част от плейлиста на Дуенде и с радост ще им се отдадем и на живото представление. Но нито една от трите не влиза в масовите представи за испански (латино в по-широк аспект) звезди. Защото подобно на френската и италианската сцена, и тук все още масовите представи са за, без извинение has been, в повечето случаи комерс-продукти. Поделена вина имат и консервативните радио-формати, и ниската търсеща „потребителска“ активност – затова са новите фестивали, където спонтанните личностни открития са толкова важни, колкото и концертната тръпка.
Кармен пее джаз с хота почти десет години преди проекта “Ejazz con jota” – още от времето, когато фламенко-джазът не е познат (и признат) извън родината си и донякъде в САЩ и в България, където още през 1992-а съм го представял в студиото на Рупи, Бог да го прости. Само за протокола – хотата не е само арагонска или наварска музика, приета е като един от изворите на фламенкото, има я освен в цяла Испания и в съседна Португалия. А Кармен с тембъра си, който веднъж приет, не може да бъде сбъркан, е сред пророците в собствената си страна (“Jotera lo serás tú”, 2005). Тя е и в основата на слоугана на феста – „Чуй думите, почувствай музиката“ – откриваме текстове на Неруда, Марти и Лорка, а в долното видео – на любимия Жоан-Мануел Серат:
Ариадна ни бе подарена от приятеля и колегата от Радио 3 Хосе-Мигел Лопес при представянето на проекта Еструна преди 3 години – тогава тя живееше в Ню Йорк, а фламенко-пианото й, въпреки външни прилики с подхода на първопроходеца в жанра Чано Домингес (най-вече в интерпретацията й на класиката на Пако La Barrosa), е съвсем различно като развитие – трактовка, колаборации (в случая тук с Ed Is Dead), като някои са на границата с флирта с арендби, без да наблюдаваме осезаема трансгресия.
Росио е името, което след Естрея и Силвия можем да се гордеем, че виждаме на софийска сцена. Да не се заблуждаваме, туристите ни в Испания и въобще рядко имат шанса да попаднат на таблао фламенко, фадо или в джаз-клуб (освен ако не отиват нарочно за даден концерт) с артисти от такъв ранг (тук изреждам само гостувалите ни кантаори/кантантес). Проектът й в памет на Марчена събира артисти от различни хоризонти – от деликатните китари на Раул Фернандес „Рефри“, през неподражаемия Пепе Абичуела до инди-рока на Ниньо де Елче.
Така че, открития ще има за всички, които вярват в многообразието. Плейлистът тук е за все още колебаещите се. А приятелите ни далеч от София ще имат възможност да бъдат с нас в лайвстриймовете по Бинар на 6-и и 13-и октомври, както и в студиото ни на място (Модерен театър) на 15-и октомври.
