Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро завършиха, а България финишира на 65-о място по медали (заедно с Венецуела). Тъкмо българските спортисти започнаха с успехите – и закриха Игрите…
Някои държави и делегации преди българската имат само по един медал, но по регламент по-предна позиция заемат златните медалисти. Така например Фиджи, Йордания, Косово, Пуерто Рико, Сингапур и Таджикистан са пред България, въпреки че имат само едно отличие, но то е златно. Представянето на българските спортисти обаче не е толкова зле, след като по-назад в класирането са страни като Индия (с над 1 милиард население), Норвегия, Израел, Австрия, Финландия и Португалия.
Лидер по медали е САЩ с общо 121 медала, от които 46 златни, 37 сребърни и 38 бронзови. На втора позиция е Великобритания, която има по-малък брой от третия, Китай, но е с повече златни отличия. Британците са спечелили 27 първи места, с едно повече от Китай. Иначе представителите от Острова имат общо 67 (27+23+17), а азиатците – 70 (26+18+26).
На четвърта позиция е Русия с 56 (19+18+19), въпреки забраната на лекоатлетите на страната да участват в Рио. Топ 10 допълват Германия (с общо 42 медала), Япония с 41, Франция с 42, Южна Корея с 21 (но 9 златни), Италия с 28 и Австралия с 29. Домакините на Олимпийските игри от Бразилия са с 19 медала (7 златни, 6 сребърни и 6 бронзови), което им отрежда 13-о място. А тяхната делегация от спортисти бе най-голяма, с представители във всички видове дисциплини.
От балканските държави най-напред е Хърватия – на 17-о място с 5 златни, 3 сребърни и 2 бронзови медала. Следва Гърция с 6 медала (3+1+2) на 26-а позиция, на 32-о място е Сърбия с 8 (2+4+2), на 41-о е Турция с 8 (1+3+4), на 45-о е Словения с 4 (1+2+1), на 47-о Румъния с 5 (1+1+3), а Косово дели 54-о място с още шест държави заради един-единствен златен медал.
Интересен факт е, че медалистите на България от Рио 2016 са все жени. Мирела Демирева в скока на височина (сребро), Елица Янкова в свободната борба и ансамбълът по художествена гимнастика (бронз). Без да забравяме, че класирането на Ивет Лалова на финал на 200 м е равносилно на медал в ожесточената конкуренция в леката атлетика.
Дали три три медала са много или малко е въпрос на гледна точка. Със сигурност ще има много критици, които тепърва ще припомнят времената, в които България е била в топ 10 по медали на олимпийските състезания. Ако направим обаче реална оценка, то трите медала не са лошо постижение. Още повече на фона на песимистичните очаквания преди началото на Игрите в Рио, когато едва ли не българските спортисти бяха определяни като туристи.
Само че всички български спортисти, участвали в Рио, четири години са се подготвяли за тези 14 дни. Четири години са тренирали всекидневно и са правили жертви, за да бъдат на Олимпийските игри и да се борят с най-добрите в своите спортове. Четири години са страдали (лагери далеч от роднини и приятели, тежки тренировки) и са се борили (всички знаем, че условията за спорт у нас не са от най-добрите, но това е друга тема), за да заслужат честта да бъдат на олимпиада.
Надпреварата за брой медали е за големите сили. Тези със сериозна икономика, които могат да си позволят сериозни инвестиции в спорта. И които благодарение на големите си индустрии произвеждат звезди като Майкъл Фелпс или Юсеин Болт. Това са световните лидери САЩ, Китай, Великобритания и Русия (дори без наказаните лекоатлети).
Как България да се включи в тази жестока надпревара при положение, че икономически страната ни не е в добро състояние, а средната заплата не е от най-високите? В днешно време спортът отразява пряко икономическата картина на една държава и при положение, че професионалният спорт у нас не дава големи възможности за преживяване на тези, които навършат 18 години, е логично да има отстъпление на младите след навършване на тази възраст. И в Министерството на младежта и спорта нямат някаква вълшебна пръчица, че да вдигнат стандарта на живот и условията за спорт да се подобрят автоматично. Но все пак се отделят средства за подготовка на отделните спортове по федерации.
Точно по тези причини 65-то място на България по медали от Игрите в Рио не е срамно. Даже напротив, дава надежда, че дори в трудни моменти нещо добро може да се случи. И че има млади хора, които приемат предизвикателствата и се борят всеки ден в търсене на своите олимпийски цели. Ако това не е добър пример, здраве да е.
