Ивет Лалова-Колио е на финал на 200 м в Рио – това е, без съмнение, най-хубавата новина за България, откакто са започнали Олимпийските игри. В конкуренцията на състезателки от Кот д’Ивоар, Австралия, САЩ, Украйна, Тринидад и Тобаго, Еквадор и Великобритания българската спринтьорка завърши на второ място с време 22.42 сек, неин личен рекорд за сезона. Това бе достатъчно, за да се класира за финала в любимата си дисциплина, заради която Ивет отказа участие на 100 м. Стратегия, все пак вече не е на 18…
Така 12 години след Игрите в Атина най-бързата бяла жена, както наричаха Ивет, отново е на финал на 200 м на олимпийски турнир. И с оглед на жестоката конкуренция в леката атлетика, където по принцип белите са рядкост, този финал на българската атлетка е равен дори на медал. Без значение от мястото, на което ще завърши.
„Във финала ще бягам за цяла България“, бяха част от думите на Ивет след успешния за нея полуфинал. Разбира се, казани с нейната усмивка, която отдавна се е превърнала в запазена марка и страхотна реклама за страната ни. Точно това отличава спринтьорката от останалите й колежки. Преди, по време или след състезание, след отлично или не чак толкова добро бягане, няма значение. Просто Ивет не губи никога тази усмивка. Отзивчива, устремена, слънчева, като татуировката, която грее от коремната й част.
И ако през 2004 г. финалът й на 200 м бе началото на бляскава кариера (преминала и през немалко трудности, като сериозна травма), то през 2016 г. Ивет вече е опитна и омъжена за италианския лекоатлет Симоне Колио. Колко още ще продължи да бяга, няма как да знаем. Но със сигурност ще бяга на още един олимпийски финал, този в Рио, където пристигна като знаменосец на българската делегация. Мисията й е много трудна, защото конкуренцията е убийствена. На което и място обаче да завърши Ивет, едно е сигурно – тя ще бъде усмихната. А нейната усмивка е радост за цял един народ, голяма част от който няма да спи в ранните часове на 18-и август, за да я гледа по телевизията. И за да й стиска палци за добро представяне. Защото тя го заслужава.
Още за Ивет Лалова може да си припомниш и тук.
