Може и да си спомняте стария виц за съставките й – предишния ден са били кохонесите на бика, но днешния са на бико… Обещаното си е обещано, още повече, поредната – макар и след дълги години жертва на страстта си, Виктор Барио разбуни леко затихналата битка между противниците и защитниците на коридата.
В основата на този плейлист стоят няколко истински истории. Звучат, все едно са излезли под перата на Проспер Мериме/Жорж Бизе – в случая започваме с версиите на Барни Касъл от албума му от 1959 „Кармен“ (още един нарочен плейлист по темата – тук!). Какво би бил суингиращият тореро без възклицанието „¡Viva El Toro!“? Някои може би си спомнят, че в самото си начало Дуенде бе наричан още и „стриймът с бика“ и логото му бе златно слънце, набучено на рогата на признатия в Испания за културно наследство черен бик на Осборн, създаден преди 60 години. В момента 90 силуета още красят пътищата на Испания и са не по-малко полемични в Каталуния от самата корида, но за това след малко.
Един от най-големите съвременни испански фламенко китаристи – Висенте Амиго, записва в албума си от 2005-a булерията Сampo de la verdad за приятеля си тореадор Хосе Томас. Три години по-късно по време на корида в Барселона Хосе връща жеста на Висенте, като му посвещава борбата с последния бик, Идилико. Зазвучава парчето на Висенте. 550-килограмовият бик е красив като плюшена играчка и със сигурност е роден под щастлива звезда. Бори се за живота си достойно и красиво – може би омаян и от музиката, а може би и за да докаже името си – „идиличен”. Присъстващите твърдят за Божия промисъл, никой не иска смъртта на Идилико – белите кърпички за пощада принуждават съдията, помолен и от тореадора, да се произнесе в полза на достойния противник. (Видео, озвучено с една друга булерия, ви показва сцената тук.) И целият спектакъл – в уж „антитореадорска” Барселона! За разлика от други негови събратя, чиито паметни плочи съм виждал на входовете на различни Plazas de toros, Идилико (напуснал този свят през зимата на 2010-a) заживява и трети живот – отново в музиката на Висенте Амиго – този път като предпоследно парче от албума му „Tierra“.
Бикът е обект на възхищение и тема за размисъл на автори и артисти от цял свят. Незабравима ще ми остане срещата с Карлос Сантана през 1988-a на мадридската Пласа де Торос, където си говорихме за разликата между музиката на победата и победата на музиката, а той ми сподели, че ако хората са цветя, a музиката е вода, той е лейката за поливане. Затова в плейлиста има самба за бика (Чико Буарке), джаз-версии (Чико Хамилтън, вкл. дует с Чарлз Лойд), ремиксирани и като боса (Mark De Clive-Lowe Remix). През 1962-a се появява и болерото за бика, влюбен в отражението на луната в реката, превърнатo в 1969-a от Амалия Родригеш и във фадо. Общо версиите му – вкл. салса и румба – са над 1500, много повече от прехвалената Макарена.
Импровизации по същата тема слушаме редовно в в Дуенде с джаз-пиано солата на Чано Домингес. Храбри и легендарни бикове откриваме и в севиянас (Екос дел Росио), и като афро-перуански стил от 30-те, популяризиран през 70-те като ландо – в София се възхищавахме на една от най-добрите му изпълнителки, Сусана Бака, като в плейлиста сме включили и салса-версията на Селия Крус. За Естрея Моренте, омъжена за един от най-добрите торероси, Хавиер Конде отдадеността към традициите на коридата е по наследство. Баща й Енрике записва стихове на поета на тореросите Хосе Бергамин, а Естрея изпява Тангос торерос. Тореросите в плейлиста могат да са и двама (Ремедиос Амая) и петима (Диего Караско)
Друго голямо име във фламенкото – Лола Флорес също възпява любовта в тореро. Още в началото на 80-те е написано нарочно пасодобле за една от последните живи и до днес легенди в коридата, Курро Ромеро. Първите изпълнения са на тогавашната звезда Исабел Пантоха, която малко по-късно го маха от репертоара си, понеже заживява с друга легенда в коридата – Пакири, загинал на арената през 1984-а. Камарон с Пако де Лусия и брат му Рамон, а по-късно и Пансекито правят свои булериас за същия Курро Ромеро. Самият Камарон мечтае да стане тореро, но не се решава, въпреки възможността, която му се дава година след написването на парчето Me dieron una ocasión на празниците в Алкантара.
И ако всичко казано и чуто дотук е възбудило любопитството ви, ето и един блог, събрал много други по-малко известни парчета от т.н. „cancionero torero” (бикоборска песнопойка). Джазът там отсъства, но за сметка на това присъства тук – торероси под струните на американеца Джон Скофийлд, перкусиите на астуриеца Тино ди Хералдо, но също и с хита от края на 50-те на неаполитанеца Ренато Карозоне (преведен на 12 езика, две седмици начело на американския хит-парад) и актуалните му ремикси на французина Карл Зеро и Банда Бразилейра. Финалът обаче не може да не е пор алегриас – Виван лос торерос! Видеото с Лаура Витал е от театъра Маестранса в Севия – досами едноименната Пласа де торос:
