Европа е на нокти, ако изобщо са й останали такива от гризане. На територията й се води партизанска война, в която всеки камион и лопата са оръжие, а всяко обществено място – мишена.
На фона на разбираемия страх, поляризацията на мненията и подклажданата от десни популисти омраза към всички бежанци, европейските правителства заемат все по неадекватни позиции. Няма нужда за пореден път да се коментира станалия вече пословичен призив на Меркел за безразборно гостоприемство и това дали той беше породен от подценяване на ситуацията, или вследствие на чувство на историческа вина. Други европейски държави обаче възприемат коренно различни и не по-малко необмислени и вредни позиции.
По-рано тази година швейцарските емиграционни властни отказаха постоянно гражданство на няколко бежански семейства, като доводите за това бяха, меко казано, озадачаващи. В първия случай швейцарското гражданство беше отказано, защото двете деца в семейството, момичета на 12 и 14 години, отказвали да влизат в басейна в час по физическо с момчетата от класа си. Друго семейство, забележете, от Косово, пък било върнато, защото членовете му предпочитали да носят анцузи и широки платнени панталони, познати при нас като шалвари, вместо дънки. Доводите на швейцарските власти бяха, че тези екстравагантни желания и обичаи били в разрез с швейцарските закони.
Преди няколко дни пък по една от водещите наши телевизии беше излъчен репортаж, посветен на столично училище, в което се обучават предимно деца от мюсюлманско вероизповедание, като се смята, че то е част от образователната система на турския проповедник и политически опонент на Ердоган – Фетхуллах Гюлен. Наред с информация за училището, която описваше широки елипси около политическите въпроси, беше споменато, че, въпреки че там не се преподава религия и учениците са в челните места по успех, в него се изучава турски като втори език, някои от преподавателите са турски граждани, а в столовата му не се сервира свинско.
Усещането беше, че акцентът и този път ще падне върху втората част на описаното по-горе. Да, обаче информацията, че мюсюлманите не ядат свинско вече не може да представлява новина за никого, а фактът, че в столовата на въпросното училище не се сервира такова не бива да учудва никого, освен ако подтекстът не е различен.
Тези две събития са доста различни, но са показателни за една и съща тенденция. Европеецът гледа на „другите“, но се прави, че не ги вижда, или ги вижда така, както му се иска. Оказва се, че дейностите в час по физическо са толкова важни, че да станат повод за отказване на гражданство на цяло семейство. Кройката на панталоните ти пък може да те направи нежелан в дадена държава. Или може би причината за отказите е друга?
Ако е така, защото никой не излезе и не я назове? Защо, вместо бюрократично и по европейски Стефан Верле, председател на комисията по натурализация в Швейцария, да заявява: „Който не изпълнява тези условия, нарушава закона и не може да бъде натурализиран“, не излезе и не каже „Ние не искаме хора, изповядващи консервативен ислям, в държавата ни“? Така, смятам, ще е малко по-честно, освен това подобни формални забрани не могат да решат същинския проблем, а само да го капсулират и изострят.
А че Европа много обича закони и ги прилага стриктно е ясно за всички. Не си даваме сметка обаче, че съществуването на едни или други закони не ги прави автоматично добри, че понякога тези закони са ксенофобски и фашистки.
Нима вече забравихме, че пак по силата на закон през 1939 г. група европейци принудиха милиони хора да носят жълтата звезда на Давид на ревера си и да живеят в гета. Разликата между онзи зверски акт и това да гониш семейства, защото не искат да се къпят в басейна ти, е наистина огромна и прави втория пример по-скоро нелеп, но векторът на движение, за съжаление, е един и същ.
Ще се къпе или не едно дете в басейна с другите деца не може да се решава със закон в никоя хуманна държава, още по-малко от това да зависи съдбата на него и цялото му семейство. Дали за обяд има свинско в столовата на едно училище, или няма, не може да е механизъм за формиране на обществено мнение, нито повод за изводи. Заради това все по-често започвам да си мисля, че страховете ни – оправданият и ужасен страх от тероризъм, и неоправданият страх от „другия“ по принцип, ни принудиха изведнъж да забравим, че зад бурките, потурите и отказа да се яде свинско стоят човешки същества.
Вероятно заглавието – перифраза на книгата на Джордж Карлин „Кога Исус ще донесе свинските пържоли“, се е сторило неуместно на повечето читатели и вероятно с право. Но аз ги моля да се замислят – какво би станало, ако Мохамед наистина дойде и донесе свинските пържоли, скъса всички потури и позволи на момиченцата да се къпят в басейна с момченцата? Може би тогава всичките ни политически, етнически, религиозни, икономически и чисто човешки проблеми биха изчезнали чудодейно?
Европа наистина трябва да е решителна и безкомпромисна по отношение на всички, които искат да й навредят, но за да го направи, тя ясно трябва да определи кои са те. Ако обаче основната й грижа е, че дължината на банските костюми на определени хора може да разклати устоите на европейското самосъзнание на нейните граждани, проблемът е дори по-страшен, отколкото всички смятаме.
