Океан, слънце, фадо, жълтите скърцащи лисабонски електрикуш, мостовете на Гюстав Айфел в Порто и разбира се, едноименното силно вино. Плюс футбол.
Ето и още няколко по-малко познати щрихи от онази Португалия, която гостите й си отнасят в сърцето. Подобно на няколковековните фаянсови облицовъчни плочки, които може да пренесете от центъра на Фаро (от 15 евро едната).
В същото малко градче с немалко летище досами морето – досами полосата е царството на сърфистите, привечер е нормална гледка по тротоарите и извън пешеходните пътеки да дефилират… райски птици.
Всичко това е в Алгарве – уж туристически пренаселено, а всъщност изключително спокойно. Дори и до най-скъпите къщи със собствени голф-игрища (Кинта до Лагу), няколкокилометровата плажна ивица, освен че е безплатна (с изключение на десетина чадъра), е свързана през защитената лагуна с красив мостик, а по вода се допускат само канута.
Уважението към морето не е само в пените и кулинарните традиции – и най-западната, и най-югозападната точка на Европа са в Португалия. В представите на хората преди векове това е бил finis terrae и едва ли не, оттам всичко е било наопаки, както в чашата с vinho verde с изглед към Кабо де Сао Висенте.
Именно там, в съседния Сагреш, според хронисти от 16 век Енрике (наречен три века по-късно „Мореплавателя“) създава първата школа за плаване в открито море и едва ли не Вашку де Гама и Колумб са били посветени в тайните й. За разлика от тези оспорвани твърдения е доказано, че първият пазар на роби в Европа отваря врати в недалечното пристанище Лагуш през 1444-а. В момента реставрираната сграда е културен център.
Останалото е море и музика. Мисия почита Амалия с Cancao do Mar на фона на пещерите до Ponta de Piedade.
