Всички сме наясно, че в България притежаваме неизброими природни дадености, готини и свежи хора сме като цяло, разполагаме с чудесна храна, продуктите ни са сочни, ароматни и вкусни, поне засега. Защо тогава не ни се получава в сферата на туристическите услуги? Клиентите от чужбина често остават недоволни, ако не са направо измамени. Включително и ние самите често получаваме огромна доза разочарование от собствените си места по Черноморието и се заричаме кракът ни да изгори, но да не стъпи повече там.
Нека обърнем поглед към южната ни съседка, която оцелява също благодарение на природните си богатства, но някак си прекарването там е различно. Просто защото не се чувстваш прецакан. Как така?
Тоалетните
Представете си – гърците не взимат пари за тоалетната в заведението, в което сте клиент. Знаете, че при нас, особено на морето, често срещано явление е да ти вземат 50 ст., въпреки че си оставяш парите в ресторанта. Още по-нормално тук е пък да облепят вратите на тоалетните, че са само и единствено за клиенти. Никакви вопли, крясъци и в крайна сметка напикавания не биха спрели управителя да ви затръшне вратите под носа. Не си клиент, не се връщай повече тук!
Къмпингите
Понеже сме на санитарна тема, нека поговорим открито за къмпингите в Гърция. Ще го кажа направо – там е чисто. Чисто е през цялото време, не само рано сутрин, когато отегчена от всичко живо лелка с парцал, бъкан с бактерии замазва, пардон замива баните и тоалетните. И о, небеса – в Гърция в къмпинга има сапун и тоалетна хартия, които всеки може да ползва, а не да се опитва да открадне от другарчето. Никой не размотва ключе на вмирисана верижка. Помещенията са отворени 24/7 и пак е чисто.
И последно – на тези мокри места са се погрижили да не си ставаме твърде бързо близки. Има завеси, които са в цялост и не се вижда през тях. Даже са цветни и симпатични. Щях да забравя, съдържателите предлагат и някои от следните удобства – фитнес, детска площадка, мивка – специално за миене на риба, пералня…
Ресторантите
Да си дойдем на думата, пардон – на храната. В тяхното море има доста повече морски дарове, за което, разбира се, им завиждам. Понеже мога да ги ям сутрин, обед и вечер и през останалото време. Но византийците наистина знаят как да те накарат да си дадеш парите, а ти миличко да се подхилкваш, грухтящ от щастие.
Първо: хората, които те обслужват, се усмихват. Не ме интересува поради какви подбуди, искрено ли е, лично ли е, все тая – доста по-приятно ми е да гледам усмихнати лица.
Второ: всичко започва с хляб и вода. Да, на някои места си го плащаш символично, на други е подарък, но някак си е много добро начало.
Трето: само по нашите земи съм виждала следното явление, което подсказва, че шефът иска да спести, а именно – разрязване на салфетките или ползването има на пластове. Тоест, ако е трислойна – получаваш три броя „салфетки“. Страхотен начин за пестене…
А абсолютно навсякъде десертите са комплимент от заведението. Винаги ти казват какво реално е прясно и те съветват какво да избереш, особено след като половината риби са с гръцки имена и ти не ги познаваш. Да, оставяш 35 евро за двама души в непретенциозно заведение, но си сит, доволен и усмихнат, дал си ги с кеф и пак ще се върнеш.
Плажът
Нека се разходим по плажа. Там също е чисто и как да кажа – тихо. Няма през 10 метра капанче, откъдето да дъни чалгица. Има едно в началото на ивицата, където са и чадърите и шезлонгите, а останалото е свободна зона. Освен това, сутрин и вечер минава млад и симпатичен господин, който старателно събира малки боклучета. Подчертавам – малки.
Забравих да ви споделя и че никой не е опънал въженце като на Силистар, за да превърне пет дървета и едно парче земя в паркинг. Подобни схеми за печалбарство от нищото няма. Другото, което се забелязва с просто око, е, че строителството, първо, е умерено, второ – е ниско. Няма небостъргачи ала Съни бийч или друг тип мастодонти, които стърчат нелепо по нашите плажове. Хотелите са приветливи и на разстояние един от друг.
Градът
Когато пък тръгнете към което и да е било селце или градче в Гърция, (през цялото време говоря за такива места, които не са най-комерсиалните, защото върху тях имам поглед) ще усетите единен архитектурен дух. Да, темата е бяло и синьо и толкоз. Височината е една. Няма мутробарок-изстъпления, има глицинии и цъфтяща красота. Става ти едно такова благо на душата и след дълго нежелание да се снимаш туристически, молиш приятеля си да те щракне докато душиш хортензия. Ясу, паликари, охи-бохи и евхаристо, проговаряш с охота гръцкия и ти иде да удариш едно сиртаки, въпреки че е 200 градуса.
Сега някой патриот ще кресне „защо величаеш гръцко, там е гадно“! Въпреки че обикновено никога не е бил там, той знае… А аз ще отговоря спокойно, че харесвам нормалните неща от живота, които съм опитала. Ако ще да ми се предлагат на луната, ще отида там, без да се замислям. В случай, че мога да си го позволя, разбира се. Понеже България е страната на работещите бедни.
И все пак, ако човек има възможност, нека избере място, където да изпита удоволствие и да се почувства истински специален – затова е почивката. Аз лично ще се лиша за известен период от посещението на БГ курорти. Пък знае ли човек – и ние може някой ден да се научим и да не играем на дребно.
