Има поне няколко поколения, които в детските си години са обожавали да ловят светулки, да ги затварят в буркан и да им се радват на тъмно. Да, така светулката умира поради липса на кислород. И наистина не е много хуманно такова забавление. Но се оказва, че броят светулки в много по-голям мащаб намалява прогресивно и вината за това не е на безотговорни деца.
Още през 2014 г. „Ню Йорк Таймс“ обърна внимание, че над 2000 вида светулки са на изчезване. Проблемът съвсем очаквано е причинен от хората – използването на пестициди и унищожаването на естествения хабитат на светулките логично намалява драстично броя им.
Принципно светулките живеят по поляни, в гори и в непосредствена близост до потоци и езера. И урбанизирането на все по-големи пространства, засаждането на непривични за конкретни области растителни видове и прогонването на много животни води до рязко намаляване броя на светулките в световен план. Разбира се, голямо значение оказва и промяната на климата, която в дългосрочен план също е резултат на човешкия фактор.
В Малайзия дори съвсем наскоро беше проведен международен симпозиум, посветен на опазването на светулките. Включили са се експерти в областта на таксономията, генетиката, биологията, екологията, както и членове на държавни агенции, неправителствени организации, образователни институции, както и различни корпорации.
Какво може да направи всеки, който живее например на село? Няколко елементарни, но ефективни неща.
– да не използва пестициди;
– да не убива червеи и охлюви – именно с тях се хранят ларвите на светулките;
– да изключва светлините максимално рано вечер, защото изкуственото осветление наистина дразни светулките.
