Първата крачка за спасяването на къщата-музей на Пейо Яворов на ул. „Раковски“ 137 е направена. Фасадата е обновена от сегашния собственик на сградата, която беше открита за посещение в Нощта на музеите. Състоянието вътре обаче остава тежко. Собственикът има намерение да предостави къщата на П.К. Яворов на държавата, а в замяна да получи терен на друго място в София. Очаква се след толкова много години сградата най-накрая да стане държавна собственост – може би през есента, а институциите обещават да се погрижат за нея и отвътре. Съществува вече и проект, който предвижда постройката да се укрепи с бетонови колони и бетонов кожух, за да не натиска плочата гредореда, който също ще бъде подменен. Става дума за сериозен ремонт по думите на служителите на музея, който всички очакваме.
Една година (1912-1913) от живота на Пейо Яворов и Лора Каравелова минава в тази къща. Едни я определят като най-щастливата, други като най-трагичната заради нощта, в която Лора се прострелва, а Яворов я последва, но неуспешно. Уредникът на музея – Иво Милтенов я нарича „богата година, наситена с емоции – лични и обществени“. Това е времето, в което Пейо и Лора влизат като семейство в новия си дом с всички мечти на поставеното начало.
С имота на Раковски 137 се разиграха множество драми през годините. Сградата е с история, трагична почти колкото любовта на Пейо и Лора. Къщата е реституирана и препродавана многократно.
Автор на паметника на Яворов е скулпторът Иван Блажев. След години паметникът е почистен, а в следващите месеци се очаква да бъде изкуствено състарен, за да бъде в духа на времето, от което идва.
Дворът на къщата също изглежда вече светъл и красив. Подменена е зелената покривка, розовите храсти цъфтят, а пейката отвътре приканва минувачите да отворят врата и да приседнат край поета.
Облекчение и радост се чете в очите на софиянци, които бяха свикнали да виждат в жалко състояние дома на един от най-големите поети на България. Никой не остана равнодушен пред обновената фасада.
Усеща се, че това не е кухо пространство, споделя Иво Милтенов, поради наситеността на тези значими и истински личности, които до ден днешен държат фокуса на обществото върху себе си и една любов – недоизказана, загадъчна, мистериозна…
Лора Каравелова – дъщеря на тогавашния министър-председател подрежда новия си дом с много любов и мисъл за Яворов.
На тази писалищна маса Яворов замисля да създаде българско литературно списание – „Дума“, което да замести празнината от сп. „Мисъл“ и да обедини литературния елит. За съжаление, тази мечта остава неосъществена.
До портретната снимка на Яворов е тази на Пенчо Славейков. Той е този, който дава на Пейо името Яворов – за да остане Крачолов като инициал в П.К. Яворов.
Запазената кореспонденция между Яворов и Лора свидетелства за пламенна, бурна любов, белязана от съмнения и страсти.
На 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, Яворов прави опит да се самоубие. В предсмъртното му писмо от един ред той пише: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“. Изстрелът само пронизва слепоочието му и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
За Иво, като уредник, най-значимите вещи от дома са револверът и сватбената рокля на Лора (черна на цвят), с която е облечена в трагичната вечер. Една и съща рокля, с която Лора е била най-щастлива и съответно най-отчаяна.
Иво вярва, че Лора се застрелва до голяма степен по случайност. Споделя, че оръжието е с много лек спусък и в гнева си Лора вероятно не е усетила, че ще се случи най-лошото.
