Олга Клисурова е книжен човек – чете, пише, занимава се с родни автори и издателства, четения и инициативи. Но няма да я представям, би било еднопланово. Затова е по-добре да научите за нея от собствените ѝ думи. Сериозно, вижте по-надолу.
Така, кажи ми съвсем кратко (да въведем читателите) кога и защо чак толкова се запали да работиш с книги, автори, издатели и книжари?
Книгите са моят живот още от когато се научих да чета и прочетох първата си книга, а именно – „Роня, дъщерята на разбойника“. Веднъж потопена в този свят, не можах да изляза от него. Но наистина в последните две години съм се посветила на каузата да се поощрява четенето, както и популяризирането на качествената българска и световна литература. Аз наистина съм приела това за кауза, защото смятам, че има какво още да се работи в тази насока.
А защо го правиш? Пари в издаването на книги няма особено. Известността (ако изобщо я има) остава за авторите. Какво очакваш да получиш от целия процес? Лично удовлетворение, принос, който да се признае след време, или просто го правиш, защото не можеш да не го правиш? Борхес е казвал, че когато умрат, писателите се превръщат в книги, което не е чак толкова лошо. Ти в какво искаш да се трансформираш един ден след чертата?
Всичко, което правя в живота си, е, защото не мога да не го правя. Така съм устроена. :) А удовлетвореността, че някой ще открие вълшебството на книгите и това ще го провокира да чете, е бонус, който не може да се измери. Днес точно обяснявах, че доброто само по себе си е зрънце, което трябва да попадне на плодородна почва. Но това не е достатъчно, то трябва и да се полива. Е, аз се приемам като тази вода, която спомага да покълне и израсне доброто, в случая магията на литературата да достигне до все повече хора. Не съм мислила в какво искам да се трансформирам. Но ми стига да знам, че има хора, които ще продължат да се борят за книжното дело въпреки всички трудности.
Идеалистично звучи това. И не е лошо да е така, иначе никой няма да седне и да работи в правилните посоки. Ето защо е важно друго: защо „Пътуващите книги на Стара Загора“ се оказаха толкова динамично развиващо се начинание, а толкова много други се провалят?
Ами, защото аз съм динамична. Шегувам се. Ами всичко е въпрос на мотивация и нагласа. Ние сме шепа ентусиасти, които правим всичко в името на каузата, на която сме се посветили. Правим го с лични усилия, средства и време. И може би това ни сплотява още повече, а това дава видими резултати. Факт е, че станахме предпочитана културна дестинация, факт е, че си партнираме с различни организации доста успешно. Вярвам, че това е заради чистота на идеята ни и на нашата себеотдаденост, макар всеки от нас да има своята работа, семейство и ангажименти. Не знам защо се провалят, ако се провалят наистина, другите. Знам обаче как се правят нещата, за да се случат.
А за да стане това, кой и как избира авторите, които каните сравнително регулярно? И как разгласявате за събитията?
Обикновено – аз. Но често се случва и хората, които са вече нашата постоянна публика, да правят предложения. А още по-хубавото е, че вече авторите и издателствата започнаха да ни търсят и сами, което означава, че явно вече са ни забелязали. Разгласяването на събитието става по всички възможни канали. Както казах, работим успешно с почти всички в града ни – с библиотеките, книжарниците, читалищата. Те помагат на нас, ние на тях, в крайна сметка имаме една и съща заветна цел. Но си признавам, че най-много разчитам на разпространяването „от уста на уста“. То е най-ефективно и е барометър за това как се справяме. Не винаги има тълпи от хора на събитията ни, но съм изключително доволна от факта, че винаги хората, които идват, знаят защо са там, а това е не по-малко важно както за нас като организатори, така и за писателя като творец.
Кажи ми за издателите: помагат ли, пречат ли, говорите ли си, те уреждат ли събития на автори, които вие на харесвате, и обратно – вие правите ли събития на автори, които не са особено утвърдени? Като цяло, кажи ми нещо за конфликтите в тези среди, ако не те е страх, че някой ще те заплашва после по мейла.
Не съм от страхливите. Знаеш ли, аз лично не съм имала конфликт с издателство. Но честно казано, по-често ние с писателя организираме всичко сами. Има издателства, които поемат част от това, като например – плакати, пътни или нощувки, но често се случва авторът сам да си плати за тези разходи. Не знам дали това е правилно или не. Знам само, че трябва да се работи за синхронност между писател-издател и в посока по-голяма популярност на продукта, който излиза от тази връзка. Популяризирането обаче не става само с разпространението на книгата по търговските мрежи. Книжарниците са отрупани с „книжни продукти“ и обикновеният читател често не знае какво да избере. Ето тук се намесвам аз и такива като мен. Да ориентираме хората в литературната „джунгла“. Говорили сме си колко много неща излизат и колко малко от тях са качествени, а често биват подминавани, защото никой не е чул за тях. На мен този факт ми е тъжен, но до преди три години и аз заобикалях съвременната българска литература, защото се бях „опарила“ с нещо, което не беше толкова качествено.
Ще се хвана за този ти отговор. Има ли чалга в литературата и ако да, случва ли се да я издават големи издателства? Кой купува тази чалга?
Чалга има навсякъде, а в литературата тя се издава предимно от големи издателства. Но това се търси. Разбирам и издателствата, все пак те трябва да печелят, за да могат да покрият загубите от издадената качествена литература. Няма да назовавам нито издателствата, нито изданията, които са чалга. Мисля, че всеки средно интелигентен читател ги знае кои са. Те се купуват от масата, също както музиката чалга се слуша от масата. Лесно смилаемите неща се продават по-лесно и това е съвсем нормално. Дразня се, но осъзнавам, че това е в реда на нещата. Единственото, което мога да направя е, да „защитя“ нашите читатели от това, като не правим представяния на такива „книжни продукти“.
Добре, а каква е идеалната цел на „Пътуващите книги на Стара Загора“? Знам, че не си сама, защото ако беше, положението щеше да е „И сам воинът е сам“. И все пак, какво ти лично искаш да се случи с книгоиздаването в близките примерно 10 години? Размах дай, да не ти пука, може и да е нереално.
Идеалистичната ми цел е да се издават все повече и повече качествени неща и те да достигат до все повече и повече читатели. Реалистичните ми цели са това да го случим поне на местно ниво чрез инициативите, които правим. Много ми се иска книжната индустрия да стане по-стройна и всички да започнем по-дружно да работим така, че нещата да се случват. Ако разберем, че целта ни е една и съща, уеднаквим посоката си на действия и си заложим ясни параметри, нещата ще стават по-лесно. Аз вярвам в това. Остава повече хора да повярват и да заработят в името на тази кауза.
И последно: какво трябва да се прави, какво направихте вие, дали само преводачите на чужди произведения са във фокуса? И родните писатели дали не са едни Гъливеровци в страните на същества с други размери на този ден?
Този път нямаше книга от български автор, което мен лично ме изненада, тъй като миналата година се чете откъс и от „Възвишение“ на Милен Русков. Идеята за Нощ на литературата е прекрасна и аз я подкрепям с две ръце. Но смятам, че има какво да се желае относно избора на книги и най-вече на откъсите, които се четат. Идеята е от малкото, което чуе даденият читател в определеното „читателски гнезда“, е да се запали и да прочете цялата книга. Затова и откъсите трябва да са изключително добре подбрани. Дори смятам, че трябва да се заложи предимно на разкази, за да може читателя да получи цяла история. При нас се чете разказ от книгата „Дракони в порутения замък“ от Тери Прачет и забелязах, че хората останаха много доволни точно заради тази завършеност, която носи четенето на разказ. Някои споделиха, че трудно са влезли в контекста на това, което са чули. Естествено, това са решения на инициаторите на тази идея. Просто споделям личните си впечатления. Но съм „за“ всякакви инициативи, които ще запалят нови читатели. Видях много млади хора, които обикаляха и слушаха откъсите с удоволствие и това ме накара да се почувствам много обнадеждена.
Оставяме го това за финал. Благодаря, Клисурова.
