Без образование ние просто ще се скитаме по улиците и ще събираме нечии боклуци, а нашата работа не е да събираме боклуци!, казва Мохамед Аюб пред „Ал-Джазира“.
Той е човек, който кара колело в Исламабад, Пакистан, и променя живота си заради едно събитие. Всъщност е пожарникар с никакви амбиции в областта на образованието, но нещата се променят изведнъж. Бил с автомобила си и малко момче посяга да му измие предното стъкло срещу дребни монети. Мохамед го попитал защо не е на училище и отговорът бил съвсем логичен: родителите му нямат пари и се налага да работи. Мохамед му дава тетрадка, молив и гума и след няколко часа се вижда с него, за да му преподава съвсем без план и цел няколко базови урока по писане (защото момчето е неграмотно). На следващия ден Мохамед отново отива да се види с момчето, което води свой приятел. На по-следващия ден са с още няколко повече. В момента ученици на Мохамед са над 200 деца от мюсюлмански и християнски семейства.
Какво се случва обаче с неграмотните деца у нас? Оказва се, че България е първа по неграмотност в ЕС. Според ЕК 41% от учениците ни не са напълно грамотни. Българският език е чужд за голяма част от учениците. По данни на МОНМ вече над половината от учениците в 1-3 клас имат сериозни проблеми при усвояването на български език. И не – не всички са от малцинствата.
Според съвсем скорошни изследвания (не единични, а цяла поредица) интелигентността на нацията като цяло също намалява. Българите дълги години гордо заемаха челни места по този критерий, а сега в списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място, далеч след Монголия, Молдова, Казахстан и др. Една от причините за този факт е състоянието на образователната ни система. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече.
Как ще се оправи това в един идеален свят? Много е просто. Ще се появят грамотни и жертвоготовни сънародници на велосипеди, които сами ще решат, че искат да обучават неграмотни деца – без да им се плаща, без да получават дори благодаря за труда си, без да търсят публичност. Един идеален свят на Дон-Кихотовци, които яздят Росинанти и протягат моливи като копия. И имат първо десетки, после стотици, а след това и стотици хиляди Санчо-Пансовци. Което е ок, даже не е патетично. Защото Дулсинея един ден трябва да може да прочете писмата им.
