Докато четях всякаква информация за „Панама гейт“ лесно ми се набиха в очи няколко неща. Предполагам, че и при вас е така, но не смеете да попитате.
Почти всички информации за това разкритие в СМИ започват с името на Путин. Не на министър-председателите на Исландия и Пакистан, не на краля на Саудитска Арабия и децата на президента на Азърбайджан, не на украинския президент Петро Порошенко и покойния баща на британския премиер Дейвид Камерън, не на близки на сегашни или бивши членове на китайското Политбюро, сред които и девера на китайския президент…
Всичко в този живот е трагикомедия.
Дълго време се търсеха „неговите“(на Путин) 200 милиарда, които – о, радост – най-накрая бяха намерени във вид на някакви пършиви 2 милиарда, притежавани не от него, а от негов приближен виолончелист-виртуоз – Сергей Ролдугин. Видите ли, офшорките не са негови, както е при Порошенко, не са дори и на децата му, а на някой друг, който дори не му е роднина. Но е виолончелист-виртуоз!
Спокойно. Според руската преса: „на името на Путин няма нищо! И няма и да има, защото не му трябват. За какво са му? Ще се пенсионира и смята да живее красиво? Той няма никакво намерение, а и сега си живее чудесно. Да си купи яхта?“ Ама нали след това Абрамович може да му подари колкото си поиска. Да си купи ски курорт? Него ще го „приюти“ всеки един от руските милиардери, във всеки един хотел, който притежава по света за 100 години напред…
„Не му трябват на Путин пари, защото той прекрасно разбира, че ако се възползва след това от тях, ще го питат – откъде са? За такъв въпрос няма давност. И ако краде и ги дава на такъв „честен“ безсребреник от рода на виолончелист-виртуоз, то къде е гаранцията, че ще ги получи след това?“
Глупости на квадрат.
Някой ще разследва офшорките на краля на Саудитска Арабия, който е абсолютен монарх. Или ще се занимава с фалиралия шоколадов бизнес на президента на Украйна Порошенко? Или пък с покойният баща на британския премиер Дейвид Камерън? Имената на влиятелните мъже по света са много.
Наред с тях, барабар Петко с мъжете, се нарежда и семейство Баневи от България с фирми на Сейшелите, Бахамите и в Панама.
Всяко едно от имената в този „Панама гейт“ е повод за добър журналистически коментар и нищо повече, тъй като офшорка не е мръсна дума.
Веднага след появата на данъците се поява и стремежът у хората да ги избегнат, намалят или укрият. Първа в това отношение е Великобритания, където през 19 в. се въвежда статутът на юридическите лица с ограничена отговорност. От тогава до наши дни най-разпространената стратегия за намаляване на данъчното бреме е използването на различията в облагането на физическите и юридическите лица.
Това, което не личи много от информациите в СМИ е, че няма нито едно американско име. Каква е причината? Може би защото в САЩ има три офшорни щата?
Последният въпрос бе ироничен. Истината е друга. Можете и сами да си я откриете. Не е опасно да вземете участие в този фарс.
