Албанското население в Италия е познато с етнонима арбъреши, който се свързва със средновековното име на Албания – Арбърия. Това не са албанските бежанци от 90-те години, които бягат към другата страна на Адриатическо море. Още през 15 век арбърешите получават официално земите, които обитават днес в Сицилия, и правото да запазят православната си вяра. Те са ортодокси, но за свой духовен глава приемат папата. Арбърешите почитат празничните дни по католическия календар, но под различна църковна форма. Най-често тя се изразява в автентичните за общността танци, песни и фолклорно облекло. Предлагаме ви една кратка история на съдбата на тези албанци, илюстрирана със снимки от парадните чествания на арбърешкия Великден на фотографа Марио Калива.
През 1468 г. умира националният герой на албанците – Скендърбег. В балканската история той е смятан за един от най-активните противници на османското настъпление във вътрешността на Византийската империя, част от която е била и Южна Албания.
В края на 15 век православните албански територии окончателното попадат под набезите на османските нашественици. Принудени да напуснат родината си, група албанци от град Химара се насочват към Централна и Южна Италия и остров Сицилия.
Скоро получават правото на собственост върху земите над Палермо, където днес се намира градът Хора Е Арбърешъвет (итл. Пиана дели Албанези). Буквалният превод на името на града от старогръцки език означава Земя на албанците.
Засенетите кадри от великденските чествания са именно от Хора е арбърешъвет. Градът се смята за столица на преселилите се през Средновековието албанци в Италия.
В средата на 16-и век от Пелопонес към Сицилия тръгва друга група албанци, които също говорят арбърешки диалект. В Гърция арбърешите са известни като арванити.
В най-популярната арбърешка песен „Moj e bukura More“ се пее именно за изоставената родина Морея. Това е средновековното име на Пелопонес. За първи път тази песен е регистрирана на албански език, но с гръцки букви.
Днес в Италия арбърешите наброяват над 260 хиляди души. В това число не са включени съвременните емигранти от Албания.
Арбърешите са двуезични – говорят архаичен албански и италиански. Общността използва двата езика в официалната кореспонденция – общински документи, улични табели и други.
Според италианския закон за защита на етническите и езиковите малцинства арбърешите имат право на вестници, начални училища и радиа на местния диалект.
В църквите литургиите се извършват на старогръцки език и на арбърешки диалект. Албанските попове са основният център, около който се култивират традициите на общността.
В Сицилия се намира Арбърешката патриаршия, която е призната от Римокатолическата църква.
Арбърешите са важна част от италианското политическо и обществено движение „Рисорджименто“, което води до изграждане на италианската нация и национална държава през 18-19 век.
В същото време арбърешите присъстват със своя голям принос в албанската литературна традиция и изиграват съществена роля в национално-освободителните борби на Албания.
Арбърешите са патриоти. Дават и мило, и драго за албанците. Познавам арбъреш, който беше изоставил семейството си, за да се бие в Косовската война. Същият този арбъреш беше пламенен защитник на християнската традиция на Балканите.
Тези чудновати хора пеят постоянно, дори докато се хранят или когато се движат по улицата.
