В рамките на 20-ия международен филмов фестивал „София филм фест“ имахме удоволствието да видим на живо иконата на авторското кино – унгарския режисьор Бела Тар. На срещата с автограф въпросите бяха зададени както от Клаус Едер – генералния секретар на международната асоциация на филмовата критика, така и от самите фенове. В последните дни беше показана и ретроспектива с най-интересните и значими филми на режисьора.
Гигантът на унгарското и световното кино e роден през 1955 година в Печ. Дебютът му „Семейно гнездо” (1979) е вдъхновен от филмите на Джон Касаветис. Филмът печели голямата награда в Манхайм. „Аутсайдерът” (1981) е бунт срещу тогавашното унгарско кино. „Аз трябваше да покажа истината. Не почуках на вратата, а я разбих с крак”, казва пред в. „Гардиън“ Бела Тар.
Голяма част от филмите на Тар са остро социални и оглеждат най-тъмните кътчета на земята, в които все пак хората продължават да живеят. Заедно с това метафизичното също изпъква и завладява съзнанието на всеки гледащ.
Неговият magnum opus – 7-часовото „Сатанинско танго“от 1994 г. завинаги беляза възприятията в киноизкуството. До него Тар подрежда и 5-минутното си хайку „Пролог“, като заяви, че еднакво се гордее и с двете си произведения. Критиците слагат името му до тези на Робер Бресон, Андрей Тарковски, Тео Ангелопулос.
Ето какво сподели Бела Тар пред софийската публика.
Режисьорът Бела Тар и директорът на МСФФ – Стефан Китанов в сърдечна прегръдка. Тар получи наградата на София за приноса си към изкуството на киното и отличието на ФИПРЕССИ (международна асоциация на филмовата критика).
На срещата с автограф Бела Тар разказа за интересни факти около своите филми и начина, по който среща героите си. Понякога и на улицата…
Бела Тар отново подчерта, че двигателят за направата на неговите филми е единствено и само животът.
Най-важното за него в избора на хора е характерът на човека и неговото присъствие на екрана.
Тар сподели, че откриват актрисата Ерика Бок, която играе в три от негови филма, в едно сиропиталище, докато провеждат кастинга за „Сатанинско танго“. В началото тя дори се е притеснявала да говори пред камера.
Времето (дължината на кадъра), мястото и музиката също са герои във филмите на Тар.
Публиката настойчиво се интересуваше дали Тар ще направи поне още един филм. Отговорът беше категоричен – не.
Почитателите на Тар бяха подготвени с плакати и негови снимки. Много от тях не криеха вълнението си, че се докосват до жива легенда на киното.
С изключително земно и открито поведение режисьорът каза пред всички, че е обикновен кинаджия и просто се надява след 50 години неговите черно-бели неща да имат значение.
Бела Тар създава училище за кино в Сараево. В него той не се опитва да учи колегите на кино, а се надява те да се чувстват свободни.
