Усещате ли? Медийният пейзаж неусетно, но категорично се променя. И не само той – публичната сфера и журналистическото поприще се трансформират бавно, но категорично. Социалната екосистема се е променила през последните 5 години повече отколкото през последните 500 години. И това не е преувеличение, дори напротив. Апликации за онлайн чат, моментално публикуване на видео и възможности за споделяне на новини – това е новата ера на комуникациите.
Възможно ли е социалните медии да са погълнали журналистиката и да са я превърнали в нещо съвсем друго? Не е ли това продължение на т.нар. кошмарна традиция „журналистика = пощенска кутия“? Преди 10-15 години беше настанал ужас, защото всеки блогър можеше да спечели внимание със скандални разкрития и материали от блога си. Сега не е необходим блог – трябва ти само да напишеш добър пост и да го „спонсорираш“ с няколко долара, за да достигне той до максимално широка аудитория.
Това ли е бъдещето на разпространението на информация в световен мащаб? Това ли е, извинете за патоса, бъдещето на медиите? Къде отиде онази идеалистична визия за истинските лични истории, събитията в развлекателната индустрия и възможностите просто да се предава информация и дори да се (олеле!) образова? Това ви звучи прекалено? И защо това е толкова важно?
Защото традиционните медии вече губят своята сила и в световен план социалните медии изземват техните функции. Снимки, видеоклипове и гифове, отзиви, публикувани в Туитър, Фейсбук, Епъл и Амазон, събират десеторно и повече медийно внимание от самите публикации на медийни институции. Какво диктува това? Съвсем логично, разумните съвременните медии поддържат вече много редовно свои Ютюб канали, както и потребителски профили и страници в редица социални медии и платформи.
От редица телевизионни програми чуваме „Мобилната революция премина!“. Истината е, че премина екстремната първа вълна, останалото тепърва ще се развива. Оказва се, че според скорошно изследване всеки млад човек между 14 и 39 има средно на смартфона си по 20 мобилни апликации. А тези, които използва всеки ден, са максимум 5. Точно така – 5. И особено в Европа Фейсбук задържа вниманието на потребителите си колкото на всичките останали 4 апликации, взети заедно. Фейсбук е синият цар, господарят със синя кръв, употребява ни и се старае максимално да се възползва от личните ни данни. Това случайно ли е?
Разбира се, че не. Фейсбук е оръжие, можем да го използваме за каквото си искаме – може да убива, а може и да помага. И не оръжието е виновно. Виновни сме ние. Рекламираме себе си, промотираме свои събития, каним приятели, организираме частни партита, комуникираме със стари приятели, споделяме снимки и видеоклипове. Дали така Фейсбук ни използва? Глупости, ние използваме него. Поне така си мислим.
Според скорошно изследване Фейсбук е източник номер 1 за информация на над 50% от потребителите си. Те следят какво се публикува в социалната мрежа и се доверяват основно на текстовете, снимките и видеотата от това, което срещат именно там. Това не е шега. В България процентът не е такъв, по-нисък е, но расте с огромни и смели темпове.
Накратко:
– повечето хора използват смартфоните си за всичко – комуникация, информация, публикуване на лични неща и всичко друго между тези три;
– мобилните мрежи определят логиката на комуникация в съвременния живот и това е съвсем нормално, не трябва да се възмущаваме по 18 пъти на ден в същите тези социални мрежи, а просто да ги използваме за това, което можем, без да им позволяваме те да използват нас;
– конкуренцията между различните социални мрежи е ценна, но тази между всички тях спрямо нормалните медии и канали за комуникация е изключителната промяна в голямата картинка.
Ще погълнат ли Фейсбук и останалите социални мрежи целия медиен и социален наш живот? Дали те служат на нас, или ние на тях? Тези и други банални въпроси ще останат за друг път. Сега е моментът да се замислим: дали Скайнет не превзема света и ще се появят ли скоро терминаторите?
