15 късометражни филма, заснети с мобилен телефон, бяха отличени на фестивала „Кино в длан“.
Първото издание на фестивала нямаше поставена тема, нито ограничение в жанра. Наградите бяха раздадени в няколко категории, сред които – за най-добър игрален, документален и анимационен филм. „Повечето от участниците, с малки изключения сред операторите, са любители или прохождащи в кинорежисурата млади хора“ – каза кинокритикът Александър Донев, член на журито.
Има ли заглавия, които дават заявка за бъдещо професионално развитие в кинематографията?
Всеки един от отличените, а и някои от другите участници, които не стигнаха до наградите, имат потенциала да се занимават професионално с кино. За това трябва да притежаваш две много важни качества. Първо – да виждаш света кинематографично, и второ – да имаш волята и характера да извървиш един много дълъг път, за да финализираш своите идеи в едно завършено произведение.
Отличава ли се обща проблематика в селектираните филми?
По-голямата част от тях са правени за удоволствие, а не, за да коригират действителността. Не мисля, че и това е основното предназначение на изкуството. Някои филми до по-голяма степен се занимават с конфликтите и проблемите на действителността, други целенасочено ги оставят на по-заден план или въобще не им обръщат внимание, като поставят в центъра на творчеството забавлението. Това е наслаждението от самоизразяването и желанието да доставиш удоволствие на публиката. Не можем да идентифицираме киното само с тази строго социална и образователна цел. Смисълът на изкуството не е да променя света. Това е една от функциите му, а то има и много други функции. В тази селекция от филми видях интересен начин, по който хората възприемат света. Ако трябва все пак да идентифицираме някаква основна тема, която прави впечатление, това е свободата – желанието на авторите да са свободни, за да изрязват себе си, свободни да намерят своето място в действителността. Свободата и силите, които я ограничават.
Какво ще посъветвате участниците за второто издание на фестивала?
Могат да участват с каквото преценят, как те виждат възможностите на мобилния телефон като средство за създаване на филми. Много по-ценно е самоизразяването, отколкото печеленето на награди. Важно за всеки тип филм е да имаш точната представа какво може да изрази дадената форма. Да не се опитваш в 5-те минути да вкараш материал за час и 50 минути. Просто трябва да се ограничаваш. Киното до голяма степен е способност чрез малко да изразиш повече. И в този смисъл късометражното кино е много добър урок. То е една учебно-подготвителна форма. Ако успееш в 10 минути да изразиш едно пълно, цялостно художествено произведение, в което дължината и формата не те ограничават, а те освобождават, значи си готов да направиш и по-голям филм. Основното е структурата, принципът на организация и как чрез малкото да внушиш нещо по-голямо.
Наградените филми ще бъдат прожектирани на голям екран на 22 февруари в „Дом на киното“.
