Още от 1982-а в православния свят съществува църквата на Св. Джон (will-i-am) Колтрейн като част от африканските ортодоксални християни. Няма нужда да уточняваме точно за вас, че те са едни от първите заедно с арменците, много преди Византия и княз/цар Борис.
Джазът също в своето зачатие откъм непорочната част е част от Божието слово (God Spell, gospel), а светците винаги са били сред любимите теми, когато погребалните и подобни джаз-банди са „марширували“. Въпреки това, нито Луи Армстронг, нито Махалия Джаксън са имали мечтата на Колтрейн да стане светец, споделена пред журналист година и нещо след излизането на върховния му албум A Love Supreme. Композиран и записан през 1964-а, този крайъгълен камък в храма на най-неортодоксалния, наричан още фрий джаз има само една концертна версия месеци по-късно на най-стария европейски джаз-фестивал в Жуан-ле-Пен, Антиб, включена заедно с анонсите и закриването в подкаста ни. Самият подкаст завършва с алтернативен запис на началото на албума от следващия ден на звукозаписната сесия, когато към квартета се присъединяват Арчи Шеп (тенор) и Арт Дейвис (бас)
Снимката на Jean-Pierre Leloir от онази паметна вечер наистина внушава благоговение без излишен мистицизъм. Колтрейн се стреми към чистите форми на творчество на момента. В интерес на истината, дори и тогава импровизацията понякога идва в повече дори и на сайдмените му (оттам и прякора му train). „Майлз, какво да правя като почвам соло и не знам как да свърша?“ – пита Джон своя дългогодишен приятел и колега. Отговорът е безапелационен – „Просто вадиш мундщука от устата“.
В подкаста сме включили и още няколко концертни версии на A Love Supreme, тази на Бранфорд Марсалис от прочутия амстердамски клуб Бимхуис от 2003-а, дуото на Маклафлин и Сантана от Монтрьо, 2011-а и като част от едно медли на Мелъди Гардо заедно с Worrisome Heart и You Really Got Me от фестивала Мar de musicas в Картахена през 2013-а. (В същото лято заедно с контрабасистката Есперанса Спалдинг Мелъди представя тази своя версия на едноименния лондонски фестивал). Вдовицата на Колтрейн, Алис, участва като част от фънк-аренби версията на Уайл Даунинг от 1988-а.
Да се върнем в калифорнийската църква на Св. Колтрейн, където го виждаме изографисан със сопран и с тенор, текстът е на псалма, използван в оригиналната му композиция, иначе името му съвсем канонично е изписано на гръцки. Последователите са канени всяка неделя на „звукови кръщенета“ (джемсешъни) – звукът е част от мъдростта Божия, а темата за импровизациите е, естествено, A Love Supreme. Службите на преподобния Францо Уейн Кинг и музикантите са около три часа, като гостите припяват хоруса A Love Supreme-Supreme-Supreme. (Подобен похват използва в гротескната си новела от 1982-а „Джаз и палмово вино“ конгоанецът Еманюел Донгала – след безсилието на ООН и Великите сили да се справят с извънземно нашествие, африканците възкресяват духа на Колтрейн чрез авангардния джазмен Сън Ра и опиянени, извънземните се завръщат там, откъдето са дошли). В интерес на истината, останалите творби на Колтрейн, които вдъхновяват православните, са от периода му след 57-а, когато скъсва с дрогата. А кредото би било непълно без жизнеутвърждаващата мисъл, че ако нещо в живота не ви върви, значи слушате малко Колтрейн.
P.S. Явно урбанистичната агенция на Сан Франциско не само, че не слуша Колтрейн, но не желае и другите да го слушат и да се кръщават в името на джаза. От първи март тече предупредителен двумесечен срок, в който църквата трябва да се изнесе от заеманите помещения, които ще бъдат разрушени и мястото застроено – не се казва дали с пореден мол, но във всички случаи не с концертна зала.
PP.S. По същото време (трети март), приятелят ни Хорхе Пардо, Европейски джаз-музикант на годината за 2012 представи в Мадрид заедно с Хавиер Колина и група афромузиканти най-новия прочит на Колтрейн, World Love Supreme. Следите остават.
