Две години след като вкарва в джаза продавача на дини от детството си, Хърби Хенкок кръщава на пъпеш единствения остров в албума си „Empyrean Isles“ – ето го на сцената, заедно с Пат Матини, Дейв Холанд и Джак ДеЖонет – „дрийм тийм“ като неговия квартет от 1964 (с тромпета на Фреди Хъбърт, баса на Рон Картър и ударните на Тони Уилямс):
Други джазмени – от Колтрейн и Джаки Маклийн до Брад Мелдау – също подхващат темата с различните сортове – включително „медена роса“ и местните забележителности от Южна Франция, като пъпешите от Кавайон, възпяти още от Беко в неговите „Провансалски пазари“. Отново френски джазмени си дават труда да преведат и изпеят на роден език продавача на дини на Хърби, префасонирайки го в продавач на пъпеши.
В подобен плейлист не можем да не почетем и един от най-значимите родни джазмени – Пепи Славов, чийто прякор от времето му в ФСБ бе виртуозно представен в едноименния им хит:
Темата за вкусните храни и комбинации помежду им, особено през лятото може да звучи куул, загадъчно (хорчето около Милтон Нашименто в началото) и като дуплика („Манхатън Трансфер“) на джаз-рап репликата “Cantaloop Island” от границата на двете хилядолетия. Китарните рифове на Грант Грийн също имат сочна сла(до)ст. Релакс, стигащ до… мелОнхолия (по латинското име на пъпеша). И игрословици, както с плода (melon-lemon), така и с кръстената му мека шапка (бомбе) – шапо мелон. Финалът не може да не е италиански – все пак, не сме измислили ние съчетанието на пъпеш с прошуто.
