Фотожурналистът Claudio Montesano Casillas документира шокиращи кадри на деца, които извършват робски труд във фабрики за производство на дънки в Бангладеш. Малолетните работници са принудени да прекарват дълги часове над шевните машини за утвърдени международни марки дънки, предназначени за износ в Западна Европа.
Децата не разполагат с време да ходят на училище. През целия ден те шият, лепят пайети и етикети, боядисват платове, махат грешно пришитите шевове на дънките и извършват машинно почистване.
Според УНИЦЕФ около 1 милион деца на възраст от 10 до 14 години се наемат на работа в Бангладеш. Броят им обаче рязко расте с увеличение на възрастовата група.
Малолетните си взимат душ във фабриката, в която работят. Поради натовареността през деня те също се хранят и спят на работното място.
През деня на един работник средно се пада да ушие повече от хиляда парчета плат.
Децата работят по 6 дни и половина в седмицата.
Повечето от малолетните работят на минимална заплата – по-малко от долар на ден за 12-часов труд.
Бангладеш е вторият износител на текстил в света след Китай.
Износът на облекло е основният икономически двигател на Бангладеш, който осигурява на страната по $ 25 милиарда на година. За нуждите на шивашката промишленост годишно се наемат 4 милиона души, повечето от които са жени.
В областта Keraniganj в столицата Дака има стотици фабрики с нерегламентиран производствен процес, който се превръща в сериозен фактор на замърсяване с токсични химикали.
В една малка стая може да са разположени 15 шевни машини и в повечето случаи тези помещения са без аварийни изходи, планове за пожарна безопасност и пожарогасители.
През 2013 г. повече от 1100 работници загинаха във фабрика за производство на текстил извън столицата Дака поради липсата на контрол върху безопасността на условията на труд.
Те идват от селата в големите градовете в стремежа си за по-добър живот.
