Жозеф (Йозеф) Козма пише под горното заглавие преди 70 години есенните/мъртви листа на родния си унгарски. Есен по унгарски е почти като цитат от меню в тренди биобар. Нат Кинг Кол показва колко естествено (макар и черно-бяло) може същото да звучи и на японски:
Когато реших да продължа темата с евентуалния химн на лятото (Summertime vs Estate), есенните теми също се надпрепускаха като подгонените от крайречните вихри паднали листа. Освен на унгарски (с последен куплет на френски), вариациите на тема есенен октомври са в едночасов Джаzz+ плейлист, в който стиловете, изпълнителите, инструментите и езиците имат за общ знаменател дуендето в минор.
Не търсете вярност с познатите ви оригинали – джаз-стандартът трябва да бъде изначално нестандартен, иначе се превръща в упражнение по безстилие. Кубинската версия с испански превод на стиховете на Превер е последвана от джаз-арфата на Едмар Кастаньеда – за щастие и Луис Франк с Гийермо Рубалкаба също като Кастаньеда минаха и през София.
Познатата ни от 1948-а Ранна есен на Уди Хърмън („джингъл“ на Къщата от звуци на Уилис Коноувър) този път е с хармониката на един от „кръстниците“ на Джаз+, белгиеца Жан „Тутс“ Тилеманс. Поредната есен е на панамския композитор, пианист и дипломат Данило Перес. Американецът с испански забежки и диригент на космополитния Метропол Оркест – Винс Мендоса, е не по-малко интересен в авторската си композиция Otono, а аржентинският китарист Максимо Диего Пухол прави неочаквана струнна транспозиция на сънародника си Пиацола (Otono porteno).
Октомврийската есен вдъхновява и каталунците – от Пегасус до Жоан-Мануел Серат, чиято балада по стихове на Рафаел Алберти в превод на италиански слушаме с вечната Мина. Финалът е с един млад глас от отсрещния средиземноморски бряг – мароканката Ламие Наки, чиято премиера бе преди дни, а голяма част от албума на групата й Сефарин с фламенко гост-музиканти вече е в редовна ротация тук в Дуенде.
Много от парчетата (началното и това от последното видео) са и част от филми – понякога като саундтрак, понякога и като основна идея. Едва ли настроението след подобна подборка би останало минорно. Нощта е млада – какъв по-добър финал от дуото на първия ни „кръстник“, Чик Кърия с най-свободните импровизации на Боби Макферин!
