Защо Дияна Нанева?
Заслугата е на майка ми, която е решила да не ме кръщава Елена. Може би щях да бъда същата, кой знае, обаче… може би не?
Защо Functional neighbour?
Функциониращият съсед се появи в късната гимназия… поне самото му име. Подлежал е на промени оттогава, но в никакъв случай не променя фуnкцията си на рисуващо същество. Функциониращ, защото е жив и заради стремежа към полезност. Съсед е, тъй като е винаги наблизо.
Защо Варна?
Откъде да започна тук? Срещали сме неведнъж подобен отговор… Тук съм родена, из тези улици съм крачела в детството си. Варна е мястото, където спирам времето и то остава за мен. Мога да помисля, да довърша нещо започнато. Да се вдъхновя отново, ако не ми е останало вдъхновение. Връщам се често. Вдишвам дълбоко от морето и в момента, в който издишам, имам повод да се върна пак, за да си поема отново въздух.
Защо София?
Чувствам я повече като временна спирка, за абсолютно всичко. Често пребиваването ми в този град е и с нагласата, че след седмица-две ще бъда някъде другаде. Има дни, в които обичам града, има дни, в които е точно обратното. По улиците все едно всичко или иска да ме убие, или да ме изненада с нещо приятно.
Защо България засега?
Ако си говорим за проекти зад себе си, имам повечето съвместни такива с хора извън България. По-скоро бих останала тук с възможността да пътувам навсякъде другаде, когато реша и щом се налага.
Защо лисици (б.а.: доста често се появяват в картините ѝ)?
Онези, които аз имам предвид, поне показват една откровена и романтична уязвимост. Готови са да дадат целия си свят на онзи, когото са избрали. Такива са тези вътре в мен, но и тези около мен също.
Защо заешки уши и „Donnie Darko“?
Ако тръгнеш да преследваш зайци, със сигурност ще паднеш. Може би ще попаднеш в друг свят, но те ще продължат да бягат и бързат за някъде другаде. Из черновите си имам един герой, който преследва зайци по този начин. Не е голям късметлия.
Защо „Ко-миксер“ (б.а.: „Ко-миксер“ е издание за комикси, където Дияна публикува свои истории в картинки редовно)?
Замисълът и инициативата са страхотни. Първият път, в който участвах в „Ко-миксер“, беше когато бях 11-ти клас. И всъщност е прекрасно,че с годините списанието става все по-популярно, по-богато и все по-разнообразно като стилове и истории.
Защо „Сезон за бягство“?
Със „Сезон за бягство“ затворих една страница от живота си. Отворих друга същевременно – за нов сезон, но вече няма от какво да бягам и е по-добре така. Това е първият проект, който реализирам в книжен носител и под формата на комикс, но малко след излизането на книжката реализирах и няколко съвместни проекта извън България. Работя и мисля върху нови самостоятелни проекти за в бъдеще. Има още много неразказани истории, които чакат да бъдат написани и нарисувани.
Защо още не си брутално известна?
Притеснявам се, че не ми остава време…
