Джейкъб Колиър със сигурност е дете-чудо. Само на 19, вече втора година концертира в Монтрьо. След първото му представяне от Куинси Джоунс на сцената на Монтрьо джаз-кафе, миналата година ни повече, ни по-малко бе на голямата сцена като първа част на супердуото Хърби Хенкок-Чик Кърия и не по-малко очакваната с последния си диск Мелъди Гардо.
В плейлиста на стрийм Дуенде година след първото му представяне тук обаче има изненада. И тя е възможността за първо интегрално слушане на премиерния диск на вече 20-годишния Джейкъб In My Room. Преди да се спра и на него, ето част от въведението в явлението Колиър от миналата година:
„Суперлативите на Куинси („никога не съм срещал подобен талант извън категориите“), Пат („голям фен съм на аранжиментите и пеенето му“) и Чик („Magnificent!“) за Колиър, станал популярен благодарение na социалните мрежи (най-вече тубата) не трябва да са изненада. Първо, блоговете и подкастите на Матини и Кърия запълват една все повече растяща липса на специализирана джаз-журналистика в традиционните медии и второ – момчето показва изключителен усет, вкус и най-вече възможности. Tрудно ни е да си представим подобно съчетание на възраст, джаз и мултимедия, но при Джейкъб това е факт. Над 145 хиляди са последователите му, а видеата са с над 6,5 милиона гледания.
За Джейкъб музиката е и семейна даденост, и учебна всеотдайност. На 15 пише пиесите за първия си албум Kami’s Journey – може да ги чуете тук. Най-ефектните му акапели са наслагвани от 6 до 8 пъти негови вокални партии, всички инструменти са в негово изпълнение, аранжиментите на класиките на Гершуин, Стиви Уондър и Бърт Бакара – също. Както и смесването, видеото и цялостната концепция. Вижте ги и се убедете сами.
Остава въпросът – какво ще прави на сцената, а също така – и с кого? След гостуванията му на Снарки Пъпи и на Биг-бенда на WDR, кои ще са достойните му сайдмени? Връстниците му както миналата година в Монтрьо или…?“
Съчетанието Royal Academy of Music с Massachusetts Institute of Technology’s подсказва отговора: Media Lab, която му позволява в реално време да е сам и наслагващ се на сцената. 45-минутното му премиерно шоу в най-престижния лондонски джаз-клуб Рони Скот’с остава като апотеоз на радостта и свежестта. Питър Ърскин си пожелава като порасне да стане като Джейкъб, а не по-малко известните Инкогнито го оприличават на Осмото чудо на света. Може би някой от вас ще се заинтересува как да се включи в „чудото“ – отговорът е по-долу:
Авторските композиции в току-що излезлия му албум In My Room, който предлагаме за първо интегрално слушане тук са и крехки, и многопластови – достатъчно е да се заслушате в излезлия през април сингъл Hideaway – балада, в която струнните са мултиплицирани с вокалите му.
Особено е впечатляваща зрелостта му в Hajanga, предхождаща контрастната Флинстоунс – единствен „стандарт“, но с безподобна интерпретация. 360-градусовото представяне на първото ни завърта в един безкраен шарен калейдоскоп:
А любимата на поколения деца ни връща към семплите първи домашни клипове на Джейкъб:
Гардиън, които обикновено не са по изхвърлянията, го наричат „новият месия в джаза“, а певецът Джеймс Тейлър обобщава всичко с „Fabulous“.
