„В борба за светлина“ е заглавие на трактат за електричеството, отпечатан през 20-те години на XX-ти век. Авторът е Димитрий Сахаров, бащата на световноизвестния ядрен физик и лауреат на Нобеловата награда за борба за мир (1974–та) – Андрей Сахаров. Ще отнесем идеята алегорично към едно събитие от живота на неговия син – заточението в Горки, което започва на 23 януари 1980–та и продължава шест години. Случайно или не, тази дата е фатално близка с годишнината от смъртта на британския писател Джордж Оруел, напуснал този свят на 22 януари 1950-та или около 30 години по-рано. Всъщност съвпадението е почти пълно: Андрей Сахаров е заловен от властите на 22 януари на път за научна конференция, която така и не успява да посети, а на 23-ти е осъден по бързата процедура и изселен в Горки (Нижни Новгород). Конкретната причина е критиката му срещу войната в Афганистан под формата на интервю във списание „Тайм“.
Освен фаталната дата 22-ри януари, по един или друг начин между живота и идейните прозрения на Оруел (чието истинско име е Ерик Артър Блеър) и Сахаров има не малко допирни точки. За известно време и двамата в някаква степен подкрепят идеите на комунизма, а след това се превръщат в едни от най-ярките му критици. Оруел участва лично в Испанската гражданска война в интербригадите на Коминтерна и преживяното, видяното и осмисленото го карат рязко да промени комунистическите си възгледи. Плод на несъгласието му със Сталинския режим е антиутопичния роман „Животинска ферма“. Но разбира се, Оруел никога не е изпитал на гърба си тежестта на този режим. Като интелектуалец и хуманист, той се възмущава от корупцията, недалновидността, безразличието и невежеството на режима в СССР. Впечатленията му са по-скоро дистанцирани – на базата на лични журналистически проучвания и документи. Андрей Сахаров е един от най-изтъкнатите умове на своето време; руски ядрен физик, създател на водородната бомба (през 1949 г. или около 4 години след като САЩ хвърлят ядрената бомба в Херушима и Нагазаки) един от най-важните откриватели за съветската ядрена програма… и изведнъж девет години след откритието си, през 1958-ма той променя коренно позицията си и пише статията „За опасността от ядрените изследвания“; започва активен спор с Хрушчов, в който настоява за забрана на ядреното оръжие. Защо променя позицията си? Има ли конкретен повод? Къде е искрата? Как започва борбата за светлина? Сахаров е като героите на Достоевски – той притежава свободна воля да прави каквото поиска – създава най-мощното и унищожително оръжие за времето, но има и силата да поеме отговорността си. И въпреки ясното съзнание за предстоящите гонения – поправя своята „грешка″, като предупреждава за опасното си откритие и жертва както всичко постигнато до момента, така и бъдещето си, в полза на недопускане употреба на водородната бомба. През следващите години Сахаров публикува редица статии, свързани с мирното съществуване, правата на човека и интелектуалната свобода, спори и критикува политиката на Брежнев, Андропов. Превръща се в най-трудния противник на КГБ, при това „в тила“, когото службите по сигурността не смеят да премахнат, не могат да контролират, но и не могат да екстрадират извън Русия, поради секретния характер на работата му по-рано. Въпреки заточението и строгия ограничителен режим, голяма част от съвременниците на Сахаров му се възхищават и го посещават, за да беседват с него, без да се страхуват от черните волги с антени пред квартирата му и опасността от арест. Четат и разпространяват статиите му. Възхищават му се не толкова защото е един от най-изтъкнатите учени за времето, а заради смелостта да критикува режима, за смелостта да жертва стаута си, в името на едно – да каже истината, а това го освобождава от всички условности на времето и пространството. По собствен начин, и Оруел и Сахаров се противопоставят срещу кошмара да съществуваш в света, в който всички са в матрицата на покорството и послушанието. За Оруел този бунт е въпрос на творческо прозрение, за Сахаров – въпрос на житейска съдба, лична кауза, героично осветена, но и трагично изстрадана. На практика заточението в Горки го лишава от възможността за научна работа и това е най-сериозната му лична жертва. Отнети са му всички научни титли и звания, присъдата включва и ограничения на контактите. Сахаров няма право да напуска града; да води телефонни разговори с Москва, а също и международни. Пред дома, в който е настанен в Горки има цивилни представители на властите, които следят какви посетители идват. По подобен начин, известно време от живота си Джордж Оруел прекарва в уединение на егейския остров Юра. Но това е доброволен акт – по това време Оруел обмисля романа 1984-та, с който иска да предупреди съвременниците си за опасността от сталинския комунизъм. И така – в какво се изразява борбата за светлина? Научните открития – безспорно са в полза на човечеството, но до къде може да се стигне при безконтролното развитие на технологиите? До един оруелски свят в стил 1984-та или до един застрашен от водородна бомба свят…Тогава къде е светлината? Откриваме я в дълга, чувството за отговорност, силата и смелостта да кажеш истината. Всъщност казването на истината, назоваването на грозотата и лъжата са най-мощното оръжие срещу „мрака“ и са по силите на една личност. Промяната на съзнанието, примера, поставянето на проблемите, излизането от ограниченията на личното благо – в това се изразява „борбата за светлина“.
В заключение, един пример от съвремието, който няма връзка с днешната дата, но има отношение към „борбата за светлина.“ В коледното си слово, публикувано наскоро, Едуард Сноудън, американският компютърен специалист, който огласи машинациите на тайни служби на САЩ пише:„Този свят е много по-страшен от онзи описан от Джордж Оруел. Оруел предупреди за опасността от новите технологии, но действителността е много по-страшна от написаното в книгата му 1984…Микрофони, видеокамери, телевизори, които ни следят и наблюдават, това са абсолютни играчки в сравнение с това, което ни се случва… Днес всеки един от нас в джоба си носи сензори, които следят всяка наша стъпка… Замислете се за миг какво означава това нещо за нашия личен живот“, се казва в обръщението на Сноудън, който намери убежище в Москва. Жребият на Сахаров беше да остане в Русия. Сноудън проговори извън САЩ. Никой не знае как щеше да продължи неговата история, ако се беше върнал в САЩ. Това разбира се, е друга реалност. Важното е, че проговори.
Честит 22-ри януари!
