Джордж Оруел: „Историята спря през 1936-а“

12/08/2020

Докато наблюдаваме света в последните няколко десетилетия, включително и нашата държава, става все по-трудно да не мислим за Джордж Оруел. Ако съберем неговото творчество, ще получим една своеобразна политическа библия. Неговите идеи са като видения, а на белия лист са неговите откровения. Много от описаното от автора вече се е сбъднало, на друга част може би ѝ предстои. За него историята спира през 1936 г. с избухването на Испанската гражданска война, защото именно там вижда истинското лице на социализма. Разобличавайки политическия грях и предсказвайки без да иска неизбежните последици, Оруел се превръща в неосъзнат пророк, който остава в човешкото съзнание най-вече с болезнено реалистичните си антиутопии „Фермата на животните“ и „1984“.

Жестоката реалност в произведенията на Оруел постепенно се превръща и в наша. Неговата представа за социализма обаче далеч не е била толкова остра, както в по-късните му произведения. Като всеки един човек, замечтан в представата за равенството на тази политическа идеология, и той в началото на своя живот е вярвал в тази политическа система. Малко по малко обаче, виждайки как всички ценности са потъпкани и как вместо интересите на хората, се обслужват тези на управляващата прослойка, Оруел се разочарова. Това води до сгромолясване на илюзиите, до избистряне на погледа и виждането на една далечна, но реалистична визия за бъдещето, описана чрез завладяващия свят на фантазията.

Човекът зад Джордж Оруел

 

Джордж Оруел всъщност е Ерик Артър Блеър – момче, родено в Мотихари, Индия, през 1903 г. Момче, отпътувало само година по-късно за Великобритания с майка си и по-голямата си сестра. Момче, което почти не познава баща си, останал в Индия и който по-късно ще определя като „скучен“ и „консервативен“.

 

Малкият Ерик е срамежливо дете, често боледуващо от бронхит (нещо, с което ще се бори цял живот). Може би именно неговата затвореност го насочва към света на писането, твърди се, че е съчинил първата си поема едва на 4 години.

„Имах навика на самотното дете, което си измисля истории и провежда разговори с въображаеми личности…“

 

И, въпреки че първата му публикувана поема е още на 11 години, ще мине време докато Ерик приеме псевдоним и започне да пише сериозно. Решението си да стане писател взима след 5 години и половина служба в колониалната полиция в Бирма, Индия, когато тя все още е британска колония. Ставайки свидетел на омразата на местните към Великобритания и на начина на управление, той започва да се чувства виновен, че служи на Британската империя и завинаги отрича политиката на империализма. Той отказва да продължи да служи на такава система и напуска Бирма.

„Джордж“ е разпространено християнско име, а „Оруел“ е реката, която преминавала в близост до мястото, където живеели родителите му в Съфолк, Англия. Ето че псевдонимът бил готов и през 1933 г. авторът можел да публикува първата си голяма творба – мемоарите си „На дъното в Париж и Лондон“. Там той разказва за живота си на скитник в тези два метрополиса. Скиталческите му времена са негов избор. Той сам избира да живее на улицата, да се облича като скитник, да проси и да изследва бедността в самата ѝ сърцевина. Тази тема става негова фикс идея за следващите години. За да не засрами семейството си, той избира да публикува творбата си с измисления вече прякор. След това обаче второто му име става част от него и той продължава да твори под това име до края на краткия си живот.

 

 

Испания: край на илюзиите

 

След изследването на темата за бедността, Оруел ще започне алегорично да напоява писането си с решителна критика към съветския лидер Сталин, а дните му в Бирма вече са оформили опозицията му към всички тоталитарни режими, потъпкващи личността. Все още обаче с илюзиите за равенство, разпръснати от комунизма, и с идеята да отрази случващото се по време на испанската гражданска война през 1936 г., младият писател пристига в Барселона заедно със съпругата си. Почти веднага след това той се присъединява към войската, „защото по това време и в тази атмосфера, това изглеждаше единственото мислимо нещо, което да направя“.

 

Там Оруел застава срещу тоталитарния режим на Франсиско Франко, присъединявайки се към Работническата партия за марксистко обединение на страната на Втората испанска република. Целта на пролетариата е равенство и безкласово общество. В Барселона никой не нарича другия „сеньор“, всички са равни, всички са в работнически дрехи, всички искат да се борят срещу настъпващия фашизъм – политическото чудовище, което по това време Америка и Европа наблюдават със затаен дъх. Идеята за равенство е вдъхновяваща и Оруел я приема с отворено сърце и въоръжени ръце. Колко малко знае той (а и всички останали) за едно друго източно чудовище, подкрепящо бунта на народа са равенство. Всичко това писателят ще опише в книгата си „Почит към Каталуня“.

„Беше 5 часа сутринта. Това винаги беше опасно време…“

 

Именно в това „опасно време“, когато зората е зад гърбовете на войниците, в 5 часа сутринта на 20 май 1937 г. Оруел чувства нещо много странно. Нещо, което не може да опише, но пък си спомня с голяма яснота. Чувства, че сякаш е в центъра на експлозия, но не е така. Чувства, че сякаш е ударен от светкавица. Но и това не е.

 

В същото време американецът Хари Милтън е на пост зад стена от чували с пясък, когато вижда, че младият писател стои над парапета и само няколко секунди след това чува изстрел от пушка. Тялото на Оруел пада на земята. Куршумът влиза през гърлото на писателя, оставя дупка в него и излиза през врата му. Може ли да оживее някой, чието гърло е разкъсано от куршум и чиято сънна артерия вероятно е срязана? Ерик не си спомня да е чувал за такъв случай.

 

Оруел оцелява. „Никога няма да си върнете гласа“ обаче е присъдата (за щастие невярна), която чува по време на своето възстановяване. Но още нещо се е случило по време на престоя му в болницата. Работническата партия, за която се е бил, е обявена от правителството – вече под тоталния контрол на комунистическата партия – за нелегална организация, а членовете ѝ стават врагове на Сталин. Вечерта, в която се прибира в хотела, в който е и съпругата му, тя го чака във фоайето, приближава се, обгръща врата му с ръка и прошепва в ухото му: „Бягай“.

 

Идеята за свобода и равенство на народа избледнява, заличена от тираничната политика на СССР в Испания и размиването на ценностите, които изповядва. Илюзиите са потъпкани и Оруел напуска Испания заедно с жена си, търсейки спасение от дебнещите го агенти на КГБ.

 

„Историята спря през 1936-а“ – казва след Испания Оруел на свой приятел. Защото след Испания всичко е различно. След Испания идва „Фермата на животните“. След Испания историята спира, защото започва нова – тази на „1984“. И, слава богу, Оруел успява да я напише буквално преди да умре и да напусне този свят само на 46 години, оставяйки пророчество за реалност, която малко по малко се сбъдва.

 

от

публикувано на: 12/08/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: