Не е Гарднър, а Ракипов.
Оказа се, че не сме много, които помним дебюта му в България преди четвърт век заедно с Рупето. Оттогава Ерол учи, живее и работи в САЩ. Учи при Гари Бъртън в Бъркли, живее в Маями, където е вибрафонист и водач на перкусионната група на Симфоничния оркестър.
В първата част на нашия видеоразговор по скайп от дома му ни разказва за търсенията и пътя – дори буквално присъстващ и на корицата – на последния му проект Pictures From a Train Window. Импресионистичен – така накратко го определят американските джаз-критици. Такъв е и гост-китаристът в секстета му, друг почти неизвестен тук българин – Христо Вичев. Ерол ни запознава и с третия българин, саксофонистът Любомир Господинов, негов съученик от София, който гради европейска кариера но за случая се присъединява към формацията.
Във втората част на разказа, Ерол ни води не без чувство за хумор през композицията на „влака си“ (намигване към Колтрейн – и в името, и в дължината на заглавната пиеса, първа в творчеството му).
Въображението си играе с иначе познати ни теми, представяйки ги необичайно (понякога дори не-неравноделно) – откривате ги в плейлиста по-долу. Изключителната история на най-акламираното парче от албума – финалното е поредното доказателство, че джазът, вибриращ чрез творци като Ерол може да прави чудеса, неподвластни на логично обяснение. Конкретният случай е сравним единствено с това, което Майлз Дейвис прави за Concierto de Aranjuez – световно неизвестно произведение, идващо от затворена тоталитарна европейска страна, позната донякъде с фолклора си.
Във финала на разговора ни, Ерол ни подарява импровизация на живо върху темата.
