Това са Крисия Тодорова – участничка в детската Евровизия, заедно с Ибрахим и Хасан, които й акомпанират на пиано. Сигурна съм, че сте чули песента им 26633219 пъти. Нейното заглавие е „Планетата на децата“. Дотук добре, но докато гледате официалното видео, сигурно ще забележите, че нищо детско не е останало в поведението и пеенето на това малко момиче.
Езикът на тялото, а и самото пеене, напомнят повече на Уитни Хюстън в късните ѝ години, отколкото на 10-годишно дете. Сега, това добре ли е, впечатляващо ли е? Да накараш едни деца да се държат като възрастни? Убедена съм, че за повечето хора – да. Но мен лично ме плаши.
Винаги съм вярвала, че децата трябва да се държат като деца, възрастните като възрастни, а животните като животни. Но уви, свиквам с мисълта, че всичко се променя и ще трябва да се науча да търпя странностите на днешния свят.
Открих интервюта с Криси, на които тя говори за свободното си време, когато не пее. Вижда се колко много внимава да не обърка нещо и да се държи като голяма. Като много голяма. А дали Криси знае, че тези години никой няма да ѝ ги върне и че ще има цял живот да мисли за дрехи, прически и сценично поведение?
Спомням си за италианския конкурс „Златната монета“ и каква радост предизвикваше у мен. Сигурно знаете за знаменитото участие на Борислав Чучков и Радослава Малякова от 1984 година с песента „Дъга“. През 2009 Ивелин и Тоника Андрееви от ловешкото село Глогово пък спечелиха две награди на конкурса в Болоня. Момиченцата участваха на 52-ото му издание с песента „Танцът на Росинка“.
Двете песни и изпълнения носят наистина духа на детството. „Дъга“ и „Танцът на Росинка“ са оригинални, запомнящи се и звучат автентично. И докато ги гледате, няма да се сещате за кабаретни актриси, а за хубава детска музика. Няма кич, има стойност.
В детската Евровизия има кич, но няма много стойност. Като цяло този конкурс е експлоатация и не носи приятни емоции. Всъщност, както и форматът за по-големите изпълнители.
Разбира се, децата не са виновни, просто ние възрастните сме тези, които изискваме и толерираме подобно поведение. А това е грешка, защото по-добре е да оставим децата да бъдат деца във всяко едно отношение. Такъв е вселенският ред.
