Не е лесно да намерите показател в историята на европейската статистика, който да постави България на единственото възможно 1-во място в Европейския съюз. Този показател е отношението към самата статистика. Ако съществуваше, той би осмислил количествено желанието на много българи да се сравняват, а след това и да застанат като равни до другите не по-малко европейски жители.
От 1989-та година насам вече 25 години поддържаме илюзията, че страната ни може да се превърне в модел на подражание, а обществото да придобие така желания блажен статут. Спомняте ли си призива да се превърнем в „Швейцария на Балканите“? Ако днес той ви изглежда поизхабен, ви предлагаме нов хоризонт – Исландия, по-добрата България.
#койзакаквопротестира
И в двете държави хората протестират, когато смятат, че е необходима промяна.
В Исландия – докато тя се случи, което обикновено става доста бързо, защото протестите инициират диалог, който, веднъж започнал, води до обществено приемливо разрешаване на проблема, независимо от това дали става въпрос за искания на фермерите, на сексуалните малцинства или срещу въоръжаването на исландската полиция.
В България протестираме докато забравим за Какво и срещу Кой го правим, защото диалог с властта няма. „След това отново избираме тези, срещу които ще протестираме.“
Policelfie
И в двете държави ни „пази“ полицията. Разликата не е в това, че тук го прави родната, защото и там си е родна – за исландците. Другото общо са високите рейтингови показатели. В Исландия – по скалата на популярността, в България – по скалата на непопулярността.
През 2009 г. началникът на полицията на Рейкявик Стефан Ериксон започва да създава обществения образ на тази институция, използвайки активно социалните мрежи. Така полицията е в непосредствена връзка с гражданите и чрез Фейсбук започва да получава сигнали и въпроси, на които полицаите веднага реагират и отговарят.
Така само за няколко години се стига до ситуация, в която след сблъсък на два автомобила на един от булевардите в Рейкявик пристига патрул. Вместо да попаднат на грандиозен скандал между пострадалите, както си му е редът у нас, полицаите получават неочаквано (за у нас) предложение. Двамата пострадали си правят селфи с тях, което веднага публикуват в Инстаграм и линкват във Фейсбук.
В България връзката с полицията е още по-непосредствена и емоционална – често контактът е физически, а дори когато не е, е съпътстван поне от емоционален срив (независимо от това от коя страна на закона сте).
Леко въоръжени
И в двете държави няма наборна армия.
В Исландия – просто защото армия изобщо няма. Страната разполага с малобройна леко въоръжена свръхмодерно екипирана брегова охрана, която изпълнява мисии по спасяването на човешки животи в негостоприемните води на Атлантическия океан. Тези рискови операции включват както спасяването на закъсали рибарски лодки, така и на екипажите на големи търговски кораби. Исландия поставя условия пред НАТО, за да продължи успешното й сътрудничество с организацията. Условията винаги се приемат.
В България все още се правят големи разходи за поддържане на професионална армия, която изпитва все по-големи трудности да изпълнява своите ангажименти към Евроатлантическия пакт заради невъзможността за адекватно на века преоборудване.
Парите на другия
И двете държави са преминали през банкови кризи, приличат си по алчността на банкерите, които надуват балона на лошите кредити и вкарват банката си в спиралата на неликвидността.
В Исландия правителството защитава националния капитал и достига до нереализираното в нито една от останалите европейски държави решение да преструктурира банките си, а не да им предостави спасителни планове и да налива пари в бездната на лошите кредити.
В България все още няма заявена политическа воля за разрешаване на патовата ситуация, в която капиталът е поставил управляващите. Ако в Исландия тези процеси са прозрачни и ясни за всички вложители, в България случващото се (наистина случващото се) в банковия сектор е невидимо за очите на простосмъртните необлагодетелствани.
Столичани в повече
Столиците и на двете държави събират по една четвърт от населението.
Рейкявик предлага простор на избралите града, докато в София въпросната една четвърт се налага да се събере в място колкото за една трийсет и втора.
Селяни в по-малко
И в двете страни провинцията е обезлюдена. В Исландия – защото населените места извън Рейкявик са малко и обикновено разчитат на животновъдство и туризъм. В България населените места извън София са много, но вече не разчитат на нищо.
Нечия земя
И в двете държави човек е трудно да достигне океанския/морския бряг.
В Исландия – защото големи парцели от земята край океана са частна собственост, която е защитена с огради, а достъпът до оставащото пространство е винаги свързан с някоя природна или културна забележителност.
В България – защото публичната собственост върху крайбрежната ивица е само привидна, докато за хавлията ви място край чадърите и атракционите на концесионерите няма. За официално несъществуващите частни плажове няма да говорим – те все пак не съществуват.
Повече от спа
И двете държави разполагат с геотермални ресурси.
В Исландия се използват за отопление, производство на електричество, оранжерийно отглеждане на зеленчуци, термална кухня и за спа туризъм.
В България – само за последното. А, и за да си сварят бурканите жителите на Велинград.
На топло
И в двете държави има топлофикации.
В Исландия жилищата се отопляват 365 дни в годината, за което исландските граждани (включително пенсионерите) заплащат по 20 долара на месец или общо 240 на година.
В България сте щастливи, ако това е сметката ви за един от зимните месеци. Ако сте пенсионер, не се отоплявате изобщо, но заплащате не по-малко от същата сума на година.
Бюро по труда
Като споменахме пенсионерите, да не забравим другите финансово бедстващи – безработните.
И в двете държави безработицата достига нива от 12-13%. В Исландия – през няколкото години на финансовата криза. В България такава е реалната (не статистическата) безработица в най-добрите години на финансово благополучие.
В Исландия безработни ще срещнете в големите градове, но не и в провинцията. В България – по-скоро обратното.
