Една от най-рядко населените европейски страни, трета по богатство в световен мащаб, Норвегия вече два пъти гласува „против“ на референдуми за присъединяване към ЕС. Каним ви на кратка есенна разходка из родината на ските.
Норвегия накратко: море, планини и корабчета под безкрайното северно небе. Градът е Тромсьо – отправна точка на множество полярни експедиции и до днес, той държи рекорда за най-голямо населено място отвъд полярния кръг – 70 000 жители.
Минава 5, вече е почти тъмно, деца и родители се прибират към къщи по стръмните улички край Арктическата катедрала. Датата е едва 6-ти септември, но да се стои навън в силния вятър е почти невъзможно. За хора от нашия край на света, разбира се – местните тепърва ще излязат да поритат футбол на осветените игрища или пък да разходят кучетата си край водата.
Типичните норвежки къщи не подсказват с нищо, че сме в страната с най-висок БВП на континента. Норвегия заема първо място в Индекса на човешкото развитие, изчисляван в ООН на база грамотност, образованост, покупателна способност, продължителност и стандарт на живота.
Така изглежда бедният квартал. Разликата е в настилките, по-голямата употреба на изкуствени материали в строителството, височината на къщите и липсата на дворчета. Тук всичко е също толкова чисто и добре поддържано, колкото в другите части на града, просто е в (не много) по-малък мащаб.
Яденето по ресторанти в Норвегия би било непосилно за повечето българи. Цените са високи, а всичко, което изисква обслужване, е извънредно скъпо. За сметка на това в супермаркетите има удобни щандове за готова храна и салати, където човек може да си направи сносен обяд за вкъщи. Цената на 0,500мл кока-кола е приблизително… 8 лева.
Общият километраж на бреговата линия на Норвегия, включая фиордите, островите и арктическия о-в Свалбард (познат у нас под датското си име – Шпицберген) се изчислява на зашеметяващите 100 915 км! Страната е огромна, с малко население – на 385 178 квадратни километра площ живеят едва 5 милиона души.
Норвежците са разделени на две почти равни половини по начина си на мислене и стила си на живот. Живеещите в градовете и хората от „провинцията“, на които никак, ама никак не би им отивало да бъдат наречени „селяни“. Градските хора като цяло са по-либерални и по-положително настроени към присъединяването към ЕС (Норвегия не е член), докато другите са по-консервативни и живеят в по-затворени общности.
Всяко 3-то наименование на селища и човеци е свързано по някакъв начин с християнството, а 66% от норвежците са кръстени лутерани. Едва 20-тина процента от хората обаче заявяват реална религиозна принадлежност към църквата – от цялата планета по-малко вярващи има едва в Швеция, Естония и Дания.
Гейрангерфьор навлиза 15 километра в сушата и е определено най-посещаваният. Дълбокото 40м пристанище посреща круизни кораби. Всяко лято над 300 000 идват в Гейрангер по фиорда, за да видят от морско равнище високата почти 1500м планина Далснибба и водопад 7-те сестри. Най-дългият фиорд на Норвегия е Согнефьор – с дължина 205км той е втори в света след исландския Скорсби.
На север и в планините снегът може да се задържи по цяла година. Дори и в най-необитаемите кътчета на страната обаче инфраструктурата е перфектна. На снимката – Тролската планина, а долу в ляво камион-цистерна, който навлиза в пробития през стотици метри в гранита тунел, обслужващ няколко малки селища от другата страна на възвишението.
Тихите, но много чисти води на фиордите се ползват за стопанско отглеждане на огромни количества риба за местно потребление и най-вече – за износ. Преди нефтеното богатство в продължение на векове риболовът е бил основен поминък на норвежците. И до днес, макар и с много сериозни рестрикции, уловът на китове в Северно море е позволен, стига месото (под квота) да се използва за човешка консумация.
Както в страната, така и в градовете фериботите са сред най-масово използвания транспорт – за автомобили и пешеходци. Големи и малки корабчета свързват огромна плетеница от селища и архипелази, а условията са както навсякъде – скромни, но безупречни.
Способността на скандинавците да правят нещата точно както трябва и без да се изхвърлят е пословична. Трамваите в центъра на Осло минават през пешеходната зона без минимално бордюрче или неудобство за пешеходци, хора на колела или колички. Всеки дребен детайл прави впечатление с това, че е направен да служи трайно, да изглежда добре и да е в хармония със света наоколо. От електрически-отопляемите улуци, през удобствата за семейства с деца в обществените пространства, до огромните напълно автоматизирани подземни паркинги.
Типичната градска архитектура изненадва със своята ръбата непретенциозност. На тази оживена спирка на метрото не работи нито един жив човек. Продажбата, проверките на билети, информацията за пътници и туристи и дори вечерното заключване се извършват автоматизирано. В Норвегия смятат за грехота хабенето на човешки живот за дейности, които могат да бъдат механизирани.
Норвежците, и най-вече норвежките, са като изрязани от списание – красиви, светли, здрави хора, които се отнасят към света като към място, за което отговарят. 15-те процента емигранти живеят предимно в големите градове и за съжаление – техните местообитания са и единствените не-чисти и не-уредени места.
Спортът е все-национално занимание в Норвегия. Всички тичат, пързалят се, хвърлят, скачат, гребат… Да видиш местен човек в лоша форма е почти невъзможно. Здравата физика и гордата стойка не позволяват да отличиш старец от млад човек, докато не видиш лицето му. Още от яслена възраст децата в Норвегия прекарват минимум 2 астрономически часа навън, независимо от атмосферните условия.
Масичките отвън не са заради пушачите. Просто норвежците наистина обичат да прекарват времето си под открито небе винаги, когато това е възможно. Алкохолът е изключително скъп в заведенията, а в суперите се продава единствено бира, и то в работни дни до 17 часа. За друг алкохол трябва да посетите държавните специализирани магазини, където ще похарчите не по-малко от 50лв за бутилка от най-евтиното вино и то само в работни дни между 10 и 16 часа.
Северното разположение на Норвегия е причина за голямата разлика в продължителността на деня през сезоните. От края на май до края на юли слънцето зад полярния кръг никога не се скрива зад хоризонта, а останалата част на страната има 20-часови дни. Съответно от края на ноември до края на януари на север слънцето не се показва над хоризонта, а на юг дните продължават само няколко часа.
Норвегия – безспорно едно от най-красивите кътчета на планетата, запазено и великолепно развито от цивилизованите и талантливи хора, които го обитават.
