Зад изяждането на една зелена чушка винаги се крие история. На това учи фермерският пазар „Иван Вазов“, където се разходих на 24-ти септември. Там вече 3 месеца всяка сряда от 16 до 20 ч. софиянци се срещат с производители на различни видове БЕО (био/еко/органик) храна. Това е продължение на същата инициатива от Римската стена, където традицията е вече едногодишна.
Ако не сте от хората, които държат на здравословния начин на живот, то сигурно сте от онези, които държат да им е вкусно. Удоволствието от храната е едно от нещата, на които залагат организаторите на пазара. И то се носи във въздуха.
Докато обикалям различните щандове и разговарям с любезните хора зад тях, апетитът ми лека-полека се провокира от вкусотиите, наредени пред мен. Не страдах дълго. Първи с лешников тахан ме почерпи Сашо от „Медената къща“. Не са много местата, където преди да закупиш храната ти предлагат да дегустираш. Още по-малко са тези, където след дегустацията покупката е сигурна. Тук случаят е такъв.
Мед с прополис, сиропи с мед, кремове от восък. Пчелите се отглеждат във Врачанско, село Сираково. Баба му и дядо му се занимават с тях. 120 кошера по европейски проекти.
„Хората започват повече да ценят био културите, качествата, свойствата на храната. Догонваме всички останали държави, които от 15 години са фенове на фермерските пазари.“
Близо до него срещам баба Димитрина. Родом е от Ботевградско. Има вила, бере билки, сади си зеленчуци. Магданоз, копър. Бере гъби – манатарки, челядинки, пачи крак, булка. Питам я как се промени храната във времето. Тя казва, че и сега семейството ѝ си хапва хубава храна, защото си я произвежда. Наблюдава оживление сред младите и дечицата. Говори с тях за захранване на бебета с пащърнак.
„Много е важно, мила, какво поема човешкият организъм. Виж какво е затлъстяване, виж какво е – преждевременно един с патерица, друг с бастун, трети с друго. Е-е-е такива плондерчета. Но много хора има ориентирани. Много съм щастлива, че чувствам между младия свят известно оживление.“
Въодушевена е, че хората се интересуват от целина, видовете подправки, чайове, билки, риган, мащерка и всичко. Много е щастлива, че има и такива хора, защото е нямало доскоро. Харесва ѝ младото поколение. Педагог е – била е учителка. Оптимист е и за България. „Всичко ще се преодолее“, казва тя и ми подава корен магданоз и пащърнак.
Срещам и магическия бирен тандем Деян и Крис от Пивотека. Опашката пред скромната им масичка е голяма, но успяваме да разменим няколко приказки, докато се лее пенлива радост.
„Нашата бира идеално пасва на концепцията на фермерския пазар. Общуваме директно с клиентите. Разказваме им за бирата – вкус, съставки, характеристики. Важен е директният контакт на производителя с клиента. Обратната връзка. Това позволява качествен продукт на много добра цена.“
Точно срещу тях е разположено арт кътчето на Вероника Дърова. Бижута. Няма как да не се отбия. Материалите са полимерна глина, дървени формички, които изработва с баща си, тел, прежда. Харесва й идеята за място, където да се показват истинските неща.
От нея купуват всички – млади, възрастни, деца. Има хора, които наистина се впечатляват от ръчната изработка. „Магията е доста голяма, фантазията и чувствата се предават като енергия към другия човек“, казва тя.
Следващата спирка от пазарната ми обиколка е кухня „Вега“.
Гергана Керашка е усмихната жена, която, докато държи дъщеричката си, ми разказва за храните на растителна основа, чистите продукти, минималната термична обработка, суровите неща. Казва, че хората се интересуват от здравословно хранене и има голяма възможност за обмяна на опит и рецепти тук. „Специално в нашата кухня нищо не крием“, казва тя.
Семейството ѝ е от Пловдив, там им е кухнята, само това правят. Лесно ли се гледа малко дете по този начин?
„Трудната част е извън вкъщи. Вкъщи се храним така и сме си добили навиците. На улицата и в парка повечето майки хранят децата си по недобър начин според нас. Ние сме тези, които да покажем пътя на детето, а то като се поосъзнае, нека си избира.“
От 12 -13 години са вегетарианци, а от 6 – вегани. От почти 20 години са заедно. От ученици. „Трябва ли агресивно да се налага тази култура“, питам аз.
„Много съжалявам за тези хора, които го правят. Предпочитам, ако човек има интерес, да му дам инфо, всеки сам си решава как да си живее живота. На нас непрекъснато ни се случва обратното нападение. Искам да ме оставят да си живея както аз искам, съответно го правя и аз.“
Моята зелена чушка с история идва от ръцете на Стоян Симеонов. Той отглежда своите био плодове и зеленчуци в землището на гара Елин Пелин, село Лесново. Обяснява как биологичните плодове и зеленчуци са в много по-голям процент сухо вещество от тези на конвенционалния пазар.
Гарантира за стоката, че е брана в деня на доставката. Бързо увяхва, заради сухото съдържание, и трябва максимално бързо да стигне до крайния клиент. Дава ми да помириша днешно брания босилек.
Организаторите на фермерския пазар планират и трети пазар в София от следващия месец. Има желание от страна на нови производители и предстои разрастване. Важно е да се подкрепят хората от малкия бизнес. Тези, които разбиват митовете за здравословния начин на живот, който далеч не е скучен, и предлагат вкусна храна на достъпни цени.
Питам Ралица Касимова, един от организаторите, за личната й мотивация:
„Това жужене и тези усмивки, това, че тази храна носи здраве, липсата на ненужни съставки, когато храната е узряла на корен, пътувала е минимално… Тези неща имат значение за вкуса, вида, цената, възприемането. Когато свикнеш на усмивката, е по-трудно да се върнеш в магазина.“
Но всичко това е добре да се провери на място. В събота на Римската стена или в сряда на пазара „Иван Вазов“. Лично. В контакт с хората и техните храни-разказвачи на истории.
