Ивайло Харалампиев, Мадрид.
“От любов сме готови да направим неща, които никога не бихме направили по други причини“, твърди испанският хирург и експерт по личностно развитие Марио Алонсо Пуч.
Лятото, преди да започне следването си по медицина, Марио Алонсо Пуч прочита книга за история на медицината, в която е силно впечатлен от факта, че през IV век пр.н.е. някои лекари лекували чрез силата на думите. Много е разочарован обаче, когато на отношенията лекар-пациент се отделя половин час по време на цялото следване. Затова той започва да се самоусъвършенства на терена на психологията и философията, а вече като действащ лекар прилага наученото в общуването си с пациентите, като резултатите далеч надскачат първоначалните му очаквания.
Оттогава Марио Алонсо Пуч започва да съвместява лекарската си практика с курсове, в които обяснява личната си философия. Докато тази дейност се превръща в първостепенна мисия за него. Сега лекциите му се радват на изключителна популярност, а заради ораторския си талант и лесния и разбираем език, на който говори, е канен на конгреси, симпозиуми и школи за личностно развитие по цял свят. Автор на няколко бестселъра, последните от които Reinventarse (“Да се самоизмислим“) и Ahora Yo (“Сега Аз“), издадени от Plataforma.
Член на Факултета по хирургия в Харвардския университет, на Академията на науките на Ню Йорк и на Американската асоциация за напредък на науката, Марио Алонсо Пуч е и един от участниците във Втория конгрес по щастие, организиран от Института по щастие на Coca-Cola в Мадрид.
Не ви ли се струва, че колкото повече говорим за щастието, сякаш става все по-трудно дори да го дефинираме еднозначно?
Действително, не е ли странно, че търсим щастието близо три хиляди години и все оставаме с впечатлението, че то ни се изплъзва, въпреки че всички се надяваме да го открием. Огромна грешка бих направил, ако реша да ви обяснявам какво представлява щастието. Заедно обаче можем да размишляваме, да си задаваме въпроси и най-вече да погледнем там, където обикновено никога не гледаме.
Дайте ни някаква по-необикновена насока къде да потърсим.
Да допуснем, че щастието е не енигма, а мистерия. Енигмата е нещо, което науката ще е в състояние да открие и обясни, въпрос на време и технологии. Но пред мистериите трябва да останем с отворено съзнание, удивление, любопитство и смиреност. Защото не ние откриваме мистериите, а те сами се разкриват пред нас. Ние обаче до голяма степен можем да сме подготвени, за да се случи това.
Философи, духовни и религиозни учители настояват, че щастието е категория на духа. И все пак, за повечето хора да бъдат щастливи, когато са в кризисни или драматични обстоятелства, е нещо трудно постижимо.
За мен щастието е не конкретна цел, а начин на живот. Има разлика между субективното благосъстояние и истинското щастие. Защото ако се чувстваме добре само когато ни е топло, храним се добре, имаме работа, печелим определено количество пари и някакъв престиж, не говорим за щастие, въпреки че то е свързано и с тези неща.
Трябва да разберем щастието, когато се изправим пред големите му опоненти – болест, несправедливост, насилие, страдание, смърт. Ако съумеем да ги погледнем в очите, вместо да се обърнем и да побегнем, почти сигурно ще открием дори в тях много повече поводи да обичаме живота, отколкото да се страхуваме. Защото има един-единствен антидот за страха и това е любовта в най-широкия възможен смисъл. Тя се крие и в най-обикновената благодарност.
Доскоро беше немислимо да очакваме от един коремен хирург да обяснява нещата от тази гледна точка.
Много от нещата, които откриваме напоследък, бяха немислими допреди не много години. Във Факултета по медицина ни преподаваха, че личността е напълно изградена на 7-годишна възраст, т. е. ако си на двайсет и искаш да промениш нещо в себе си, много съжаляваме, късно е вече!
Смяташе се също, че мозъчните клетки само умират, без да се възстановяват, днес вече знаем, че дори и при възрастни хора не спират да се раждат нови клетки.
Твърдите, че включително и прошката има доказан положителен ефект върху здравето.
Вече сме в състояние да потвърдим от медицинска гледна точка, че има директна връзка между емоционалното състояние и здравето. Когато сме заклещени от яростта, страха, възмущението, нихилизма, обезнадеждаването, се регистрират негативни промени в сърдечния ритъм, скача холестеролът, повишава се кръвното налягане и в мозъка се покачват нивата на специфични невротрансмитери, вследствие на което започват да умират неврони.
Съчувствието, спокойствието, уравновесеността защитават сърдечносъдовата система, намаляват мазнините и имат положителен ефект върху мозъка, като в същото време подхранват защитните механизми на организма. Когато сме радостни и весели, се вдига допаминът, отговорен за доверието, благодарността, чувството за пълноценност.
Той е ключов и за самоувереността, затова хората ще направим от любов неща, които никога не бихме направили за пари или по други причини. Във всеки от нас има по един задрямал герой, а за да се събуди, му е необходим точният стимул и това е единствено любовта – към мечта, идеал или човек. Не искам да бъда краен, разбира се, че здравето е повлияно и от много други фактори. И най-позитивният, смел и оптимистично настроен човек на света може да се разболее от агресивна болест.
Много хора не приемат идеята, че щастието в огромна степен зависи от самите тях. Звучи като прекалено голяма отговорност.
Ако тренираме у нас благодарността, съчувствието, щедростта, подкрепата, душевния мир, ще живеем с много по-малко страх и ще сме в много по-изгодна позиция, за да ни се разкрие тази мистерия, щастието. Ами ако в живота няма приятели и неприятели, а просто учители?
Конфуций преди двайсет и пет века казва: „Ако срещнеш добър човек, имитирай го. Ако срещнеш лош, анализирай себе си“. За мен смисълът на живота и основата на щастието е да посея семките на надеждата, мечтите, доверието, ентусиазма, вдъхновението, дори и да не ги видя как ще цъфнат.
Вие имате ли „лоши“ дни?
Много. Абсурдно е да претендираме, че можем да сме неуязвими. Когато нещо драматично се случи в семейството ти, няма значение колко книги си прочел или написал и какво си научил, пак започваш да плачеш.
Научих се обаче да заменям етикета „лоши дни“ с дни, които ме подтикват да извадя най-доброто от себе си. Не винаги успявам, но винаги научавам нещо ново. Да приемем реалността означава да се сдобрим с нея.
Предава ли се в гените някаква предразположеност към оптимизъм или вероятност да бъдем по-щастливи?
Личността ни е формирана от темперамента и характера, които са смесица от гени и много други фактори. Но често пропускаме потенциала. Има хора, които на пръв поглед не са били облагодетелствани нито генетично, нито са имали особено интересен опит в живота и въпреки това, изправени пред някои предизвикателства, са способни да извадят решителност, да развият потенциал, да покажат мъдрост, с които буквално да смаят хората около тях.
Отдавам го на факта, че по някакъв начин успяват да надскочат ограниченията на съзнанието и да получат достъп до един много по-всеобхватен вътрешен свят. Можем да изиграем най-добрата игра с картите, които са ни се паднали, дори и да са лоши. В същото време и с най-добрите карти в ръцете си можем да загубим.
Една от книгите ви се казва „Да се самоизмислим“. Как става това?
За да се „самоизмислим“, трябва да излезем от собствената си зона на комфорт. Правим го подтикнати или от много силно вдъхновение, или от голямо отчаяние, понякога и от двете заедно. Дори малките новости и премерените рискове, които започнем да поемаме, са стъпки в правилната посока. Истината е, че е необходим голям личен ангажимент, за да има и реална промяна.
Но когато човек започне да действа по новия начин, по който е избрал, и твърдо реши, че миналото му не е решаващ фактор за настоящето и бъдещето му, случващото се често е напълно непредсказуемо, защото се разширяват границите на възможното. Да се „самоизмислим“ е винаги процес на надскачане и превъзмогване на себе си.
Какво ни съветвате срещу разочарованието и спадовете, съпътстващи всяка промяна?
Когато решим да се самоизмислим, рано или късно се озоваваме в тъмната нощ на душата. Обичам примера с гъсеницата, която по никакъв начин не може да си представи, че някога ще може да лети като пеперуда.
Но преминава през този процес, в който тялото й буквално метаморфозира. За да се разгърне целият потенциал, на който сме способни, неминуемо трябва да оставим да се разпаднат някои от предишните части от нашата идентичност.
Сигурно ще се съгласите, че човек, изпаднал в депресия, а това се случва все по-често в разгара на глобалната криза, няма как да бъде щастлив в това състояние.
Зависи от нивото на депресията, но в този случай много е важна помощта на някой близък човек или специалист, който да му съдейства да се отблъсне от дъното. Заради традиционното възпитание мъжете много повече се срамуват да помолят за помощ.
Затова понякога дори и да не са я поискали директно, съветвам жените да вземат инициативата и да кажат на мъжа до тях: с теб съм, важен си за мен и ще ти помогна с каквото имаш нужда. Иначе никой не може да реши проблема на другия, само може да му помогне.
Какви са първите стъпки, за да се отскубне човек от поелата го спирала на негативизъм?
Хората, които зациклят с въпроси от сорта на „Защо това ми се случва на мен?“, се озовават въвлечени в огромно вътрешно напрежение. Обикновено няма убедителен отговор и освен това не водят до никакви ценни решения.
Далеч по-ползотворно е да се запитаме: какво мога да направя, за да превъзмогна тази ситуация или какво полезно може да се крие в това, което ми се случва.
Експертите все по-често наблягате, че влиянието на езика и думите е много по-силно, отколкото сме свикнали да приемаме като средство за общуване.
Думите автоматично отварят емоционални чекмеджета в мозъка. Ето защо трябва да търсим думи, с които да подкрепяме, а не да потискаме хората около нас. Когато на една пациентка трябва да се съобщи, че има злокачествен тумор в гърдата например, начинът, по който лекарят ще направи това, е от огромно значение.
Когато жената чуе „изправени сме пред предизвикателство“, вместо „имате огромен проблем“ и когато разбере, че зад нея стои цял един екип, който ще я подкрепи, в същия момент имунната й система вече се задейства по коренно различен начин, отколкото ако бъде съсипана от нетактично поднесената диагноза.
Как да се ориентираме сред изобилието от най-различни методи за личностно усъвършенстване и духовни теории?
Въпрос на личен избор, но всъщност всички можем да се превърнем в учители, когато просто се научим да виждаме у другите семките на величието и да им помогнем да ги развият. Бен Карсън е чернокож, майка му няма образование и баща му ги напуска след раждането му. Детето пропада в спирала от тъга, отчаяние, гняв, смятан е за последния глупак на класа.
Единствено майка му и учителят му не спират да го насърчават и да му повтарят, че вярват в неговите способности. Да кажеш на някого „вярвам в теб“ може да доведе до неподозирани резултати.
Така един ден Бен буквално се “пробужда“, изпреварва всичките си съученици и завършва с най-добрите оценки в цялото училище, после получава стипендия за един от най-престижните американски университети и днес е смятан за най-добрия детски неврохирург в света. (През 1987 г. 36-годишният Бен Карсън се превръща в първия хирург, разделил успешно сиамски близнаци, свързани в задната част на главата – бел.авт).
Защо много хора не успяват да постигнат желаните от тях промени, въпреки големите си усилия?
При такова зацикляне човек трябва да си даде сметка, че просто реалността, която възприема, съвсем не е единствената. Всички сме в състояние да обясним по много логичен начин защо не можем да постигнем определено нещо, но за да видим и другите реалности, е задължително да достигнем до различна перспектива, тъй като талантите и способностите ни явно са в друго измерение.
Само една душа, която се е пробудила, може да разбере разликата между това, което сме, и това, което можем да бъдем. Защото заедно с нея се пробуждат и нейните съюзници мъдростта, креативността, въображението, енергията, красотата и любовта. Няма нищо по-прекрасно от взаимодействието между мъдростта и добротата.
Затова когато се усетим обезнадеждени, разочаровани, виновни, е важно сами да си изпратим позитивни послания. От личен опит вярвам, че в тези моменти е най-добре да се оттеглим на спокойно място и да се отдадем на трезви размисли, вместо както обикновено да задълбаем във вината и срама, защото те елиминират автоматично възможността да научим нещо от ситуацията.
Идеята за огромната сила на любовта например се смяташе за присъща на философиите ню ейдж, древните култури, хипарите, но в никакъв случай не и свързана с конвенционалната медицина.
Понякога тези неща звучат кухо, но крият огромен потенциал. Защото в сърцето ни не могат да съжителстват в един и същи момент любовта и страхът, те са взаимно изключващи се. Ако сутрин обърнем внимание на нещата в живота ни, за които можем да сме благодарни, вместо към всичко онова, което не ни харесва, ще изпитаме липса на страх към живота.
Щастието в крайна сметка наистина е това, което изпълва сърцето и до голяма степен всички го знаем. Ако се тренираме с ценности, които разширяват сърцето, тогава идва и събуждането на съзнанието. Когато сърцето искрено, дълбоко и истински пожелае да изпита нещо, съзнанието и реалността започват да му разчистват пътя, за да се случи.
