От Антония Антонова и Белослава Димитрова.
Къмпингуването по фестове не е лесна работа и определено не е за всеки. Ако все пак сте попаднали в тази обстановка – ето ви някои опорни точки и наблюдения върху палатковия лагер на EXIT 2014, хората от различни държави и общоползваемите места.
Българите, посетили феста, бяха около 2000 души. Част от тях прекараха дъжда, купона и феста на палатка. Благодарение на изпитите количества алкохол цареше бодър дух, а придвижването до Петроварадинската крепост се превръщаше в песен. Сериозно.
Шатрата
Мястото, което два дни ни спаси от проливния дъжд, се превърна в зона на демонстрации от различните държави.
Докато германци ентусиазирано си завираха тръба в устата и поглъщаха индустриални количества бира, българите пиеха ракия, мента и мастика. Едновременно.
Неприятното започваше, когато под въздействието на алкохолен делириум се запяваше химна, а ние умирахме от срам. Върли националисти извисяваха глас и запяваха „Мила родино“, което дълбоко ни дразнеше и отчайваше. Чудим се защо винаги, когато има чужденци наоколо, се пее химн, играят се ръченици и/или се меси погача и се топи в медец. На хората от други страни със сигурност им пука и са заинтригувани…
Веселите моменти настъпваха, когато Дидие от Франсе се опитваше да пие мастика. В рамките на 5-6 секунди обясняваше, че нищо му няма, но след това рязко изчезна в палатка си. Не го видяхме цяла нощ. А беше едър мъж.
Ресторантите
Като решиш все пак да излезеш от лагерния дух и да се възползваш от заведенията около къмпинга за интернет или нехимически санитарен възел, наблюдаваш и други социални моменти.
Англичани с гумени мускули (това е друга тема) преяждат, а източноевропейци се фокусират конкретно върху най-евтиното за ядене в менюто и бира. Тя трябва да е голяма, иначе има клетви. Седим на по едно кафе 5 часа и се крием от сенките. Сиромашия.
Хигиенните зони
Започваме с душовете – метални постройки, в които всички се къпем дружно. Големите луфтове на вратите спират да те притесняват на седмата секунда. Засичали сме.
Все пак опашката нараства бързо, съответно и публиката, която наднича с по едно око, докато ти умело крепиш кърпи, сапунисваш глава и пазиш баланса.
По-високите момчета сто процента хвърлят по едно око към отсрещните кабинки и виждат повече плът от нас – хората с глава в низините. Общо взето на никого не му пука от нищо. Отново англичани влизат боси и си хвърлят кърпите по пода. Тва вирус не го лови. Хилядолетна традиция.
Палатките
Палатките са на една ръка разстояние една от друга, чува се добре. Акустиката е подходяща да разбереш състоянието и емоциите на съседите и да не се почувстваш никога сам. Съответно често ходещите в тази зона се спъват, падат върху главата, но няма проблеми – сънят продължава все така успешно. Антония ще потвърди.
Докато не дойде апогеят, моментът X, развръзката – а именно около 6:45 пристига голяма лъскава лайнарка, която издава мощен звук и върши важна работа с химическите тоалетни. След това идват оглушителни аплодисменти от заспалите и всичко продължава начисто.
Паркоместата
Разбира се, че има регламентирани такива, но българинът измисля алтернативни безплатни места между блокове, до градинки, в градинки. Е, вярно, че имаше изгорял с 200 евро, но това е единичен случай. Важното е, да не се плаща за глупости.
Колата е и място за криене от дъжда, отдаване на суицидни помисли, тайно крадене на интернет от съседно заведение, дояждане на послепили се, но пък безплатни солетки, късане с гаджета и всичко, което изисква подслон, уединение и смяна на средата.
Плескавицата
Сакралната плескавица, издиганата в култ от мало и големо в България. Остро прехвалено голямо кюфте, бихме казали. Няма нужда от чак такова превъзнасяне. Не е зле, става. Но на нас не ни хареса чак толкова. Сори. Мазна е.
По-шокиращото обаче е, че сръбският народ зеленчуци не яде. Без да сме вегани, както вече е пределно ясно за мнозина, се потискаме и демотивираме от грамажа на така наречената „шопска салата“, която сме свикнали да консумираме в казани, легени и в килограми.
И така… Има още неща от живота на парти персоната-къмпингар, но по време на писането на този текст слънчасахме. Разбира се, опитът е относително нещо и всеки тълкува преживяното в къмпинга на EXIT 2014 спрямо нивото си на лична хигиена.
Очаквайте скоро още любопитна информация за най-грандиозното музикално събитие на Балканите и в три галактики. Дотогава се хидратирайте и правете собствената си кайма.
Поздрави!
