Не им беше лесно на къмпингуващите парти хора, събрали се от цял свят, за да избухнат заедно на EXIT 2014 – Нови Сад, Сърбия.
След дълго чакане на опашки за какво ли не, плащане на неочаквани такси, дъжд, дъжд и пак дъжд, утрото в крайна сметка настъпи.
Някои хора, включително и ние, не успяха да влязат първата вечер заради погото пред пунктовете за събиране на пропуски. Там с нескрит уплах си представяхме Края, затиснати и смачкани, очаквайки най-великото музикално събитие на годината. Напразно.
Това, разбира се, ни предразположи към кисели физиономии и чувство за безизходица.
Въпреки всичко, в зората на калния и мразовит нов ден успяхме да уловим усмихнати и ведри хора, решени на всяка цена да си прекарат добре. Хора като нас. Ето някои от тях.
Никога не е твърде рано за бира. Особено, ако си пийваш и крушовица, както си призна, че обича да прави Дидие от Франция. Сега той живее в Лондон и е на феста с приятели. След това заминават за Sea Dance Festival в Будва, а после – за Будапеща. Но явно предпочита Балканите.
Това е Добромир от София, известен още сред градската млада бохема като Бамз. Заварваме го да закусва с български традиционни продукти под една от шатрите. Тук е с верни приятели, най-вече заради купона, музиката и пътешествието.
Ако не си носиш шалте, хубаво е, че поне има къде да полегнеш и релакснеш под звуците на чилаут и дуенде… Или нещо друго. Нарушихме дрямката на Мед от Холандия, за да го попитаме какво прави тук. Отговорът е прост: полудява.
Неманя е от Белград. Млад левент с много татуировки, кукуригу и очила, които крият отминала нощ. За него най-важното е да купонясва и това си личи от хубавата жена, която седи вляво от него. А вие не я виждате…
София от Франция. Живее в Щатите, но за лятото е тук като доброволец към неправителствена организация. Работи за вестник. Приятелят й едва я пусна за индивидуална снимка.
Клод от Холандия, който ни напомни за младия Аксел Роуз. С известни разлики. Тук е, защото това просто е Сърбия, което за него е достатъчно.
Васил Гюров. С трепет в сърцата го питаме какво прави тук. Отдавна е планирал пътуването с приятели и въпреки проблемите с организацията на феста, наблюдава позитивно настроение у хората и вярва в доброто прекарване. Харесва му тук, а ние харесваме него. Подай ръката си, Василе!
Млада българка. С китки в косите. Анна е нейното име. Иска да прекара весело лято с близките. А много други искат да й станат близки. Учени са установили, че българските жени в къмпинга са по-хубави от сръбските. Факт.
Висок, синеок и млад мъж ни посреща в края на снимачния ден с усмивка. От Холандия е. Не му запомнихме името. Сефте.
Наричат го Хохо. Идва от Тайван. Интересното е, че учи в Сърбия. Но на феста е за други неща. Изговаря лесно „ракия“.
Михо от Белфаст, Ирландия. Закусва с водка.
Андреа и Керън от Белгия. За първи път им е. На феста.
Отдалеч разпознахме, че тези хора свирят. И се оказа, че не грешим. Никола и Йован от Македония. Тук са, не само за да се възползват от лукса на къмпинга, но и да се качат на сцената.
Клеман от Франция. Тук е с брат си. Но истинската причина е ловът на хубави момичета. Пожелахме му късмет.
В морето от момичета със сини коси открихме Мирна от Тузла, Босна и Херцеговина. Носи усмивка до ушите против дъжд.
Ето го и най-важният човек на фестивала – Зоран. Запомнете това име. Той чисти след нас. Питахме го лесно ли е. Не е, разбира се, но го прави в името на културата. Каза, че ще ни черпи по бира. Чакаме.
Както забелязвате, обичаме да общуваме с къмпингуващите от различни страни. Всичко хубаво тепърва предстои. Хвала!
