Режисьорът Борислав Колев наскоро се завърна от най-футболната страна – Бразилия. В разгара на подготовката за Световното той представи документалния филм „Стоичков – истината за легендата“ (2012) на фестивала на футболното кино CINEfoot в три ключови града: Бело Оризонте, Сао Пауло и Рио де Жанейро.
Но какво е специалното на този филм с дълъг фестивален живот, срещи с публика, разпространение и стотици хиляди пиратски тегления в Интернет?
Да, снимана е легенда, но какво още?
Исках да се срещна с режисьора и сценариста на филма Борислав Колев – заклет левскар и човек, който цени значението на живата легенда. Борислав уточнява, че Стоичков е много над регионалните измерения. Поставя футболиста редом до Борис Христов, Райна Кабаиванска и Гена Димитрова.
Споделя, че не е тръгвал със сляпо обожание и телешки възторг към героя.
„По този начин не се постига документален филм, а „паметник“. Трябва да има уважение, трябва да има любов, но и чувство за хумор.“
„Стоичков“ има над десет излъчвания по Канал +, която е най-голямата телевизионна платформа в света заедно с HBO. Правата са купени от китайска телевизия. Което означава многомилионна аудитория.
Публиката в България в кино салоните наброява над 20 хиляди души. Това е истинска революция за нашите стандарти.
Само филмът от 1981г. за Тодор Живков „Човек от народа“ е имал повече зрители, но тогава посещението е било задължително.
Представете си сега следното, как Христо Стоичков гледа българската класика „Всичко е любов“, а до него седи кумирът му Иван Иванов. Паралелно с футболната история тече и друга – докато разказва за живота си, Ицо споделя своето възхищение към образа на Радослав, изпълнен от Иван Иванов – младеж, движещ се по ръба на закона. И добавя:
“Аз имах двe неща в живота – или да ставам бандит, или да съм футболист. И аз избрах да съм футболист.”
Ще разберете още, че е изгорил дневници от любов, а в началото на неговата кариера е обявен за безперспективен играч. Ще се запознаете с най-близките му хора.
Харизма, личностно излъчване, езикът на тялото, жестовете, които се помнят, са сред основните съставки според Борислав Колев, които превръщат Стоичков в легенда.
Борислав държи изключително много на думите на Йохан Кройф във филма, че като играч Христо винаги е давал повече от 100% .
Режисьорът добавя, че Кройф е като баща за Стоичков, знае как да извлече най-доброто от него, а в същото време не забравя слабостите му. Умее да му прощава, защото е наясно, че другото е по-важно.
Борислав е убеден, че в България не ценим успелите хора, а по-скоро им завиждаме. Всеки има кусури и за тях може да се говори и пише много.
Разказва още, че Стоичков до ден днешен като излезе на улицата в Барселона е следван от хиляди хора, които показват своето признание.
Борислав Колев смята, че Христо доста често се е подвеждал от приятели и в последствие се е усещал. Не е позволявал дълго време да бъде воден за носа. Мята се от полюс на полюс, но той е такъв като личност и ако не гореше така в нещата, нямаше да я има легендата – Стоичков.
Филмът пътува вече две години по международни фестивали. Следващата спирка е Баку, Азербайджан, след това има покани за Либeрец, Чехия и в началото на следващата година ще бъде показан в Мексико Сити
Спомних си лятото на 94 година, когато бях на 8 години. Тогава видях странни неща. Как баща ми вика, докато гледа футболен мач. Той е професионалист и винаги мълчи. Досега не знам, от кой отбор е. Брат ми пада от дивана. Майка ми изпусна една от любимите си кристални чаши. А аз много плаках, щото не бях свикнала на такава еуфория.
Между другото „Стоичков – истината за легендата“ ще ви разсмее и разплаче. Сигурна съм.
