Във времена, когато романтиката не достига и мнозина са готови да се откажат от свободата си в името на сигурността, на бял свят излезе компилацията „Romantic Freedom – Blue in Green„. Tова всъщност е втората компилация на тема романтика и свобода на немския лейбъл ACT. Първата излезе преди 15 години и бе съставена предимно от соло пиано изпълнения. В сегашната откриваме някои от първите участници, като Йосбьорн Свенсон, Йоаким Кюн, Буге Веселтофт, но инструментариумът е разширен в диа и триа с тромпет, цигулка, акордеон, бас, ударни.
Хубавото на компилациите на АСТ е, че заедно с познати и любими изпълнители в тях откриваме и новите им таланти. Безспорно такива в случая са пианистите Давид Хелбок (Австрия), Йохана Зумер (Германия), Карстен Дал (Дания). Разликата в чувствата, които те и доста по-опитните им колеги като Ян Лундгрен, Паоло Фрезу и Ришар Галиано, предизвикват у нас, е почти неосезаема. Всички те успяват да пресъздадат и гениите като Бетовен, Шуман и Григ, и да ни завладеят със свои собствени композиции и импровизации. Познайникът ни Нилс Ландгрен прави поредна великолепна версия на „Fragile” на Стинг в компанията на пианото на Михал Волни.
На Йосбьорн Свенсон е посветено и безкрайно красивото финално парче на финландския пианист Ииро Рантала „Сълзи за Йосбьорн”. Личните ми открития са колкото и да ме е срам да призная, 18 години след появата му, шведското трио на Якоб Карлзон с предпролетно звучащото им парче „Вubbles” и вокализите на Дал в „Sailing without the wind“. Ветровете винаги са символ на свободата, а романтична сигурност е почти оксиморон. Останалото е Майлз Дейвис: Блуз или просто синьо в зелено.
