Най-вероятно всички знаят определящата за Уитни Хюстън балада „I will always love you“, защото това безспорно е един от най-големите музикални хитове през последните десетилетия. Много от вас сигурно знаят и че тя е неизменна част от филма „Бодигард“, а може би някои дори знаят, че песента всъщност е написана и за първи път изпята от Доли Партън. А за всички, които не знаят на кой емблематичен кънтри музикант е посветена песента, кой е другият филм, в който се появява, защо Елвис Пресли не е успял да я запише и как е стигнала тя до Уитни Хюстън, ето и пътят на „I will always love you“.
Песен за раздяла, но не такава, за каквато си мислите
Телевизионното музикално предаване „Шоуто на Портър Уагънър“ („The Porter Wagoner Show“) се излъчва от 1960-а до 1981 г. и е шоуто, което изстрелва едно доскоро бедно момиче до титлата „кралица на кънтрито“. Ексцентричният кънтри певец Портър Уагънър води предаването си заедно с певицата Норма Джийн, която през 1967 г. напуска. Тогава Уагънър кани на нейно място младата Доли Партън. Нейният първи сингъл „Dump Blonde“, композиран от Кърли Путман, написал песни като „Green, green grass of home“, току що е заел номер 24 в кънтри класациите. Уагънър и неговото предаване обаче са изключително популярни и предложението за ежеседмична поява на младата певица в известното шоу звучи като билет за висотите на кънтри вселената. И е така. Преди обаче публиката да заобича заместителката на Норма Джийн, тя често ще скандира името ѝ, а Доли Партън ще получава безрезервната подкрепа на Уагънър през цялото това време. И така, докато хората наистина не заобичат Партън.
От 1967-а до 1973 г. Уагънър и Партън са изключително успешен и обичан дует, за разлика от соловите изпълнения на Доли Партън. Този неуспех разочарова и двамата, тъй като Уагънър вече е и неин ко-продуцент. Едва през 1971 г. излиза първият ѝ сингъл, който стига до номер 1 – „Джошуа“. Малко по малко става ясно, че Доли Партън трябва да тръгне по свой собствен път и когато през 1973 г. тя заявява своето желание на дългогодишния си професионален партньор, той е меко казано несклоним. Думите, с които тя обяснява причините за нейното напускане, просто не стигат до него. Затова, връщайки се вечерта у дома, тя решава да направи това, което може най-добре. Започва да пише и създава песен за сбогом, песен, която казва, че макар и да си тръгва от предаването – това не означава, че ще спре да го обича.
На другия ден тя отива в офиса на Уагънър въоръжена с думи, но този път под формата на песен, и го моли да я изслуша за момент. Изпява му „I will always love you“. „Той започна да плаче“ – казва по-късно Партън. Уагънър е трогнат, пуска певицата по своя път и дори продуцира песента. Останалото е история.
Хит за милиони. Два пъти
В началото на 1974 г. „I will always love you“ се превръща в хит и става номер 1 в кънтри класациите. Точно тогава се появява Елвис Пресли с желанието също да запише песента. За Партън това е сбъдната мечта. Разбира се, докато не научава, че мениджърът на „краля на рока“ вече не е установил правило. Елвис Пресли трябва да получи половината от правата на песента, нещо, което е попречило на Краля да запише много стойностни песни по-късно в кариерата си. Партън отказва и това е едно от най-трудните, но и добри решения, получавайки в последствие милиони от авторските права за песента.
Кевин Костнър – музикалният супервайзър на „Бодигард“
Филмът „Бодигард“ от 1992 г. е дебютен за Уитни Хюстън и в него първоначално за финалната сцена тя е трябвало да запише песента на Джими Ръфин – „What becomes of the brokenhearted“. Партньорът на Хюстън във филма – Кевин Костнър – обаче разбира, че песента вече е била използвана като сингъл в друг филм предната година („Fried Green Tomatoes“). Тогава той се сеща за „I will always love you“. Костнър обаче е фен на рок варианта на Линда Ронстад и точно него взимат за шаблон. В нея обаче липсва последният стих и когато Доли Партън разбира кой вариант ще се използва, се обажда на продуцентите. Тя иска да е сигурна, че ще използват този последен стих, защото чувства, че е от особено значение за песента.
Именно Костнър предлага и варианта на Хюстън да започне акапелно – нещо, което продуцентите смятат за глупава идея, и нещо, за което в последствие не са били по-щастливи, че са опровергани.
Когато Доли Партън чува за пръв път варианта на Уитни Хюстън, тя е в колата си и в началото не я разпознава напълно, само усеща, че ѝ е позната. И тогава отбива автомобила си, защото адреналинът от чутото е толкова силен, че тя трябва да спре и да слуша. Доли Партън е толкова впечатлена, че казва, че не може да повярва, какво е успяла да направи Хюстън с нейната „малка“ песен.
Силата и талантът на Уитни Хюстън превръщат „I will always love you“ от нежна кънтри приказка за приятелството в драматично извисяващо се поп-госпел обещание за една вечна любов. Песента се превръща в хит отново и поставя рекорд за времето си – 14 седмици на върха на класациите. Вокалът в песента на Хюстън хипнотизира и като истински акробат се извива до висоти, които песента достига единствено с нея, превръщайки я в нейна емблема.
„I will always love you“ обаче се ражда от чистата любов на Доли Партън към нейния ментор Портър Уагънър и тя ги свързва завинаги. През 2007 г. „Grand Ole Opry“ честват 50-годишнина на Уагънър на нейната сцена и Партън излиза и изпълнява „I will always love you“ в негова чест. По-късно Уагънър казва, че това е била най-емоционалната вечер на тази сцена в живота му. Доли отново му казва символично „сбогом“, но този път не тя си тръгва, а той. Уагънър напуска този свят малко по-късно същата година, но знаейки, че тя „винаги ще го обича“.
