Лудата Зелда – така наричат музата на Франсис Скот Фицджералд. А тя е просто едно независимо и чудновато момиче, което обича да танцува и да се забавлява. Слуша джаз, излиза, флиртува, къпе се във водата на фонтаните – Зелда е всичко онова, което другите жени по нейно време не се осмеляват да бъдат. Обича и ревнува, а накрая изгаря от любов – преносно и буквално.
Тя е родена на 24 юли 1900 г. в Алабама, САЩ. Появява се на бял свят, когато започва новият век – дали на Зелда ѝ отива да бъде обикновена? Не, в никакъв случай. Въпреки че бащата е известен юрист, не успява да бъде толкова строг към дъщеря си, която е и най-малкото дете в семейството. Така Зелда израства сравнително разглезена, но пък изключително активна. Интересува се от изкуство, танцува балет и не само. Хубавицата е винаги обградена с внимание и води активен социален живот. В спомените на съвременниците ѝ най-ярко впечатление оставя моментът, в който тя се появява с бански в телесен цвят, който създава илюзията за голота. Но такава е Зелда – независима, темпераментна, скандална и различна.
И не е случайно, че Франсис се влюбва в нея от пръв поглед. Те се запознават през 1918 г., и писателят веднага ѝ предлага брак, поразен от нейната красота и жаждата ѝ за живот. Пътят към Зелда обаче се оказва труден, защото тя отказва предложението, тъй като Франсис не е финансово стабилен. И навярно тук всеки друг мъж би забравил Зелда на мига, но не и Франсис. Отказът го стимулира да твори още повече и така след две години се появява и първият бестселър на Франсис Скот Фицджералд – „Отсам рая“. Писателят печели достатъчно, за да спечели и така бленуваната Зелда. През същата 1920 г. те се женят, а на следващата година се появява дъщеря им Франсес.
Когато я среща за първи път, Франсис написва в дневника си: „Обичам я, това е началото и краят на всичко!“. И се оказва прав. Животите им се преплитат толкова силно, че е трудно да разпознаеш къде свършва единият и започва другият, къде е Зелда и къде е Франсис, защото те са едно. Двамата живеят бохемски и не щадят време и пари за забавления, танци, алкохол и много вечери, които споделят под звуците на джаза. Те са любимата светска двойка, която всеки по всяко време обсъжда. Но Зелда и Франсис се носят на вълните на музиката и вятъра, взимайки от живота всичко, което биха могли.
Но бохемският живот има и своята лоша страна. Връзката им е раздирана от постоянни скандали и сцени на ревност, дори на публични места. В природата на Зелда е да флиртува, а Франсис обича да поднася почитанията си на различни жени. Затова и често се карат, а Зелда веднъж дори се хвърля по стълбите, за да измоли капчица внимание от Франсис, който е отишъл да поздрави друга жена. Но освен вниманието и любовта, Зелда и Франсис не могат да поделят и таланта. Красивата мисис Фицджералд също пише и си води дневници. Франсис признава литературния ѝ талант, но се опитва по всякакъв начин да го потиска. За сметка на това обаче цели пасажи от дневниците на Зелда се появяват в романите на Фицджералд, с което тя трудно се примирява. Зелда не е просто муза и извор на вдъхновение, а една красива дама, от която Франсис краде любов, време и много думи.
Зелда и Франсис Скот Фицджералд са като две части на едно цяло, които взаимно се отблъскват и привличат. Но освен красива и емоционална, такава любов е и много изтощителна. Не след дълго алкохолът и постоянните скандали слагат своя отпечатък върху тях. Държанието на Зелда става все по-необичайно и след многобройни прегледи е диагностицирана с тежка форма на шизофрения. Според различни спекулации Зелда всъщност е страдала от биполярно афективно разстройство, но някой или нещо е трябвало да я спре, затова ѝ поставят такава тежка диагноза. Тя постъпва в клиника, а Франсис заживява с друга жена.
Кариерата му обаче тръгва стремглаво надолу и проектите му вече не са толкова успешни. Неспособен да преживее загубите и своята луда Зелда, Франсис посяга все повече към алкохола. Сърцето му не издържа и на 21 декември 1940 г. напуска този свят, когато е само на 44 години. А красивата Зелда си отива няколко години след това, като изгаря жива в пожар, избухнал в клиниката, където се лекува. Но макар и отишли си млади, Зелда и Франсис изживяват един живот на пълни обороти. Неговото сърце се пръсва, тя изгаря жива – смърт толкова бурна, колкото и любовта им.
